В позицията на Правителството за преговорите по Глава "Земеделие", България е определена ка- то традиционен производител на ориз, поради благоприятните климатични условия и наличието на някои специфични фактори като водни ресурси, нивелирани оризови напоителни полета на 247 хил. дка, вековни традиции, наличен кадрови потенциал, възможност за балансирано използване на поливните води и оформени своеобразни биотопи, поддържащи биологичното равновесие между флората и фауната. Като декларира, че традиционно вътрешното производство покрива местното търсене, Правителството не крие факта, че по време на прехода има временен спад, но и че успешната реформа в отрасъла ще доведе до възстановяване на производството на ориз.
Законовата рамка, върху която се създава Общата организация на пазара (ООП) на ориз, е подчинена на пазарните механизми и правила, установени в Закона за съхранение и търговия със зърно (1998 г.), в допълнителната разпоредба на който в дефиницията за зърно е включена и оризовата арпа. Позицията, която Правителството защитава по време на преговорите, изразява искането ни да бъдем добавени към страните- производителки на ориз и желанието на българските производители да ползват схемата на компенсационните плащания. За определяне на национална базова площ е посочена цифрата 100 хил. дка с уговорката, че нейните граници ще бъдат определени на по-късен етап. За ориентир са послужили производствените резултати от 1980-2000 г., а именно: средногодишно отглеждани площи - 95 420 дка, получено общо производство 36 304 т при среден добив 361 кг/дка.
•Заявено е и искането на България като традиционен производител на захар с 6 налични захарни завода и със средногодишно за периода 1991-99 г. производство на 15 144 т захар от захарно цвекло, 215 156 т от захарна тръстика и 27 000 т изоглюкоза от царевица, при средногодишна консумация на 202167 т захар и 28 863 т изоглюкоза, да получи квота от ЕС за производство на 250 000 т бяла захар и 200 000 т изоглюкоза като единствен неин производител в Балканския регион.
• Страната ни е предоставила и квота за внос на 250 000 т нерафинирана тръстикова захар при мито 5%. Законовата рамка включва Наредба за изкупуване и окачествяване на захар и меласа (2003 г.), за договорите за продажба на захарно цвекло (2005 г.), за разпределение на квоти на захар (2005 г) и Закона за храните (1999 г.). Държавната политика в производството на захарно цвекло се осъществява от МЗГ, а в производството на захар - от Министерство на икономиката. Издаването на вносни и износни лицензии, събирането на гаранции и плащането на експортни субсидии ще прави разплащателната и интервенционна агенция, а контрола - Агенция "Митници".
• Заявено е и желанието на България да се възползва от директните плащания за фуражи, изсушени на слънце - люцерна, детелина и пр. Като базисно е посочено производството на люцерна през 1995-99 г. при средногодишен обем 544 038 т. Искането за максимално гарантирани количества ще бъде определено на базата на бъдещи проучвания и договаряния./в. Български фермер
