Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз започва да се гради още в първите години след подписването на основополагащите договори. Първоначално разходите за поддържането є заемат близо 90% от общия бюджет на ЕС.
Днес след няколко реформи, ОСП по-пълно отговаря на нуждите на земеделските стопани въпреки намаления дял в общия бюджет на съюза (малко под 50%). След приемането є в ЕС България също ще трябва да се присъедини към ОСП. За да получи очакваните субсидии обаче, страната ни трябва да свърши много подготвителна работа в годините до 2007-а.
Глава "Земеделие" беше отворена за преговори на 21 март 2002 г. По време на първия кръг от преговорите беше затворена частта, отнасяща се до ветеринарния и фитосанитарния контрол. До края на месеца или най-късно в началото на април Европейската комисия трябва да изпрати позицията си по глава "Земеделие". Докато изчакваме поредната позиция на комисията, в понеделник на посещение у нас пристигна еврокомисарят по земеделските въпроси Франц Фишлер, за да се запознае със състоянието на сектора у нас.
В началото на тази година беше обявено предложението на Европейската комисия за средствата, които България може да получава в рамките на ОСП в периода 2007 - 2010 г. От предвидените общо 1.436 млрд. 617 млн. евро са предназначени за развитие на селските райони, 431 млн. евро за преките плащания, и 388 млн. евро за пазарната подкрепа. Тези плащания ще се равняват на 25% от средствата, които получават земеделските стопани в страните членки на ЕС, за същия период. Това се прави основно по две причини:
1) да не се натовари излишно бюджетът на ЕС, поемайки да субсидира големите аграрни сектори на новите страни членки в пълен размер, докато в същото време вноските на тези страни в общия бюджет са сравнително малки
2) да не се предизвика несъразмерно голямо увеличение на доходите на селските стопани в сравнение с доходите на останалите граждани, което на практика би създало сериозен проблем за икономиката като цяло.
Засега се предвижда посочените средства да се увеличават постепенно с 5% през първите пет години на членството, а след това този процент да скочи на 10% до достигане на 100% през 2017 г. Българската страна обаче настоява за изравняване на позициите с тези на 10-те нови държави членки, които ще бъдат приети на 1 май тази година. Това означава да започнем да получаваме 40% от директните плащания още от първата година на членството.
Част от тези средства обаче може да остане неизползвана, ако България не успее да изгради необходимия административен капацитет и ако няма окрупняване на селското стопанство. Трябва да започне комасация на земята (уедряване на обработваемите масиви) и да се увеличи обработваемата площ, което ще бъде предпоставка за получаването на повече средства по линия на ОСП. Същото се отнася и за отглеждането на животни фермите ще трябва да се окрупнят. Много е важно при отчитането на обработваемите площи и на броя отглежданите животни земеделските производители да не крият реалните количества, защото това пряко ще доведе до намаляване на получаваните от ЕС субсидии.
Наскоро зам.-министър Плугчиева призова открито земеделските стопани да се обединят в браншови организации. От една страна, така ще могат да се канализират исканията и очакванията на стопаните в различните подсектори на селското стопанство, а, от друга, ще се обезпечи пътят за получаване на субсидиите от ЕС. Предвидената да започне работа през 2006 г. разплащателна агенция ще наследи сегашната изпълнителна агенция САПАРД. Чрез нея ще се отпускат субсидиите за селското стопанство, но тя няма да бъде в състояние да работи директно с хилядите производители. Нейни партньори трябва да бъдат браншовите организации, които ще изплащат субсидиите на членовете си, след като ги получат от агенцията.
Различните статистически методи, използвани за следене на аграрния сектор през 90-те години, също създават проблеми, защото на практика информацията не е съпоставима. Част от плащанията по линия на ОСП са свързани с определяните от ЕС производствени квоти. За тази цел обикновено се взима производството в страната в последните три години преди присъединяването. За България предложението на ЕК засега е да бъде взет като референтен периодът 2000 2002 г. (когато статистиката вече се води по европейските стандарти). За някои култури обаче страната настоява да се отчетат по-предишни периоди, за да се неутрализира влиянието на лошите климатични условия през годините и външните кризи./в. КЕШ
