2025 година вещае сериозни промени в българското земеделие, които могат да поставят страната на по-добра позиция в ЕС
2025 година ще бъде ключова за прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) в България. С акцент върху устойчивостта, цифровизацията и подобряването на доходите на фермерите, ОСП предоставя нови възможности, но също така и изисква значителни усилия за адаптация. Статистическите данни и регионалните сравнения подчертават различията в прилагането на политиката в страната.
Какви са новостите в ОСП през 2025 година?
ОСП за периода 2023–2027 е насочена към постигане на екологична и икономическа устойчивост в земеделието. През 2025 година тези цели ще бъдат приложени чрез:
- Екологични схеми (екосхеми): Според данни на Министерството на земеделието, през 2024 г. около 35% от земеделските стопанства в България участват в екосхеми, като най-голям дял имат регионите в Южна България. Очаква се този процент да нарасне до 50% през 2025 г., като основните региони с висок интерес са Пловдив, Стара Загора и Хасково. В Северна България делът е по-нисък (около 20%), което се дължи на по-малката осведоменост и затруднения в достъпа до финансови средства.
- Цифровизация: Въвеждането на технологии като системи за прецизно земеделие бележи ръст от 15% в Североизточна България (Добрич, Варна) през 2024 г., спрямо 10% в Южна България. Очаква се инвестициите в софтуерни платформи за управление на фермите да нараснат значително до 2025 г., с приоритет върху зърнопроизводството.
- Финансово подпомагане: По данни на Евростат, директните плащания в България през 2024 г. възлизат на около 800 млн. евро, като над 60% от тези средства са насочени към фермери в Пловдивска, Бургаска и Добричка области. До 2025 г. се очаква увеличение от 10%, което ще даде възможност за разширяване на обхвата на субсидиите в по-слабо развитите региони като Видин и Смолян.
Регионални предизвикателства и различия
Данните показват ясно изразени разлики между регионите в България по отношение на прилагането на ОСП:
- Северна срещу Южна България: В Южна България (Пловдив, Стара Загора, Хасково) земеделските производители имат по-добър достъп до финансови инструменти и програми за обучение. Това води до по-голямо участие в екосхеми (40% от стопанствата), докато в Северозападна България този дял е едва 15%. Причините включват липса на техническа инфраструктура и по-ниско ниво на информираност.
- Планински райони срещу равнинни: В планинските райони като Родопите и Централния Балкан фермерите срещат трудности при интеграцията на иновации поради високите разходи и ограничен достъп до пазари. През 2024 г. само 10% от фермерите в тези региони са използвали цифрови технологии, спрямо 25% в равнинните райони.
- Екстремни климатични условия: Североизточна България (Добрич, Варна) е особено засегната от засушавания, което налага използването на устойчиви култури и инвестиции в напоителни системи. Данните показват, че 60% от фермерите в региона вече са заявили необходимост от подкрепа за такива проекти до 2025 г.
Анализ на напредъка: България в сравнение с ЕС
- Бюджет за екологични практики: В България през 2024 г. около 30% от бюджета за ОСП е насочен към екосхеми, докато в страни като Германия и Франция този процент достига 50%. Това поставя страната на 10-то място в ЕС по този показател.
- Доходи на фермерите: Средният доход на българските фермери през 2024 г. е около 10 000 евро годишно, което е значително по-ниско от средния за ЕС (26 000 евро). Въпреки това, с очакваното увеличение на директните плащания този разрив може да се намали с 5% до 2025 г.
- Цифровизация: Само 20% от стопанствата в България използват цифрови технологии, в сравнение със средните 45% за ЕС. До 2025 г. се предвижда страната да достигне поне 30% обхват, което ще изисква целенасочени инвестиции в обучения и инфраструктура.
Перспективи и препоръки
2025 година вещае сериозни промени в българското земеделие, които могат да поставят страната на по-добра позиция в ЕС. За да се постигнат желаните резултати, е необходимо:
- Засилване на регионалните инициативи: Регионите с изоставащи резултати трябва да бъдат приоритет в разпределението на средствата и ресурсите.
- Инвестиции в инфраструктура: Особено важни са проектите за напоителни системи и мрежи за достъп до интернет в селските райони.
- Обучение на фермерите: Организиране на повече семинари и курсове, особено в Северозападна България и планинските региони.
България е изправена пред големи предизвикателства, но и пред огромни възможности. През 2025 година, с правилната стратегия и ефективно използване на средствата от ОСП, страната може да направи важна крачка към устойчиво и конкурентоспособно земеделие. Регионалните различия трябва да бъдат преодолени чрез целенасочени политики и инвестиции, които да дадат равен шанс на всички фермери да участват в бъдещето на българското селско стопанство.
Автор: Никол Кънчев
