От зората на агроикономическата наука у нас
Вдъхновени примери
Земя и корени
Наука и приложност
Което от горните подзаглавията да изберем, няма да сбъркаме в извода, че те звучат актуално и днес, а и преди 90 години. Тогава, най-напред, през 1935 година, се създава Служба за земеделско-стопански проучвания при Министерството на народното стопанство, която през 1936 г. (ДВ, бр. 16/ 23.01.1936 г.) се преименува в Институт за земеделско-стопански проучвания с директор проф. Янаки Моллов. Основната цел е всестранно да се проучва и подпомага земеделското стопанство. Акцентът по онова време е поставен върху българското село, как да се подобрят условията на живот в него. Още десетилетия преди това, Янаки Моллов, първият директор на Института, преживял впоследствие много превъплъщения, пише книги, в които изследва структурата и организацията на земеделското стопанство, акцентира на доходността, цените и ефективността на селскостопанските дейност, отдава приоритет на кооперативното земеделие и селскостопанското райониране.
Достатъчно е да погледнем заглавията им: книги – „знаме“ и грижа за земеделието, което ни е подарен географски приоритет, призван да определя благосъстоянието, доходите на хората и „запазеното“ място на страната ни на Европейската и Световна карта. В изследванията и делата си, ученият и общественикът Янаки Моллов впечатлява със забележителна научна систематичност, стратегическо мислене и родолюбива всеотдайност. Това е време на „кръвно“ взаимодействие на възникващата наука с другите обществени и управленски сфери. „Рецептата“ за тази будна деятелност, Янаки Моллов и първите аграрикономисти у нас, я вземат „изкована“ в пламъка на Следосвобожденска България. Това „хапче за приложност“ и безкористен порив „действа“ и от по-рано. Откриваме го още на страниците на първата земеделска периодика у нас в последните десетилетия на 19 век, за да се стигне до опитнте полета и практика, на основата на които възникват и институтите по-късно, с Указ в ДВ от 1936 г. Темите са как произведеното от земеделските стопани да „надскочи“ „бащината нива и да се развие до организирано райониране, износ, добавяне на стойност, търговия, занаяти. „Назаем“ могат да се вземат прости и силни думи от статия още от в.“Ступан“, с подзаглавие „Първият земеделско-икономчески вестник у нас“, публикуван първо във Видин, януари,1974:
„Когато види човек в другите народи добре уредено и напреднало стопанство – земеделие, скотовъдство, лозарство и т.н., радва му се и му е драго, като да е било негово, а още повече би се радвал и веселил, когато види и в своята татковина напреднали тези „стръкове“ и „клони“. Но да се поправи и подобри земеделието ни, а и въобще стопанството ни, а с това „вещественото ни състояние“/цитат/, трябва онези, които се занимават с този първи занаят да се усъвръшенстват с новата по тази част наука“.
Страница от в. Ступан за нуждата от земеделски училища /вдясно/ Откъс от реферата на Янаки Моллов, 1915 г. пред БАН, издаден в книга през 1921 г /вляво/
Заглавията на книгите на проф. Янаки Моллов от архива на Централна библиотека при Селскостопанска академия сами по себе си фокусират началото на аграрикономическата наука у нас:
„Опитното дело в земеделието – като основа за подобряване на нашето селско стопанство“ ,1915, реферат пред БАН, 1921-книга
„Арендата и арендните отношения у нас, 1923
„Насоки на земеделското производство“, 1931
„Експортни и импортни райони. Някои земеделски произведения в България“,1927
„Доходността в 57 земеделски стопанства в България“,1936
„Кооперацията в земеделското стопаанство“,1936
„66 земеделски стопанства в България“ ,1966
Но кой е Янаки Моллов, от с. Беброво, Еленско. И къде е мястото му в щедро разклоненото дърво на един забележителен български род, дал на страната ни министри, учени, особено в медицината, първия доктор в науката, творци.
Янаки Стефанов Моллов е роден на 14 ноември 1882 в село Беброво, Еленско. Завършва гимназия в София, а през 1905 – Висше земеделско училище в Москва. След войните е доцент (1919 – 1923) и професор (1923 – 1944) по земеделска икономика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Изследва организацията и структурата на земеделското производство в България, селскостопанското райониране. Прави статистикоикономически изследвания на цените и доходността в селското стопанство. Янаки Моллов на няколко пъти е декан на Агрономическия факултет (1921, 1923, 1927 – 1929, 1930 – 1931, 1937 – 1939), а през 1939 – 1940 е ректор на университета. От 1935 е дописен, а от 1941 – редовен член на Българска академия на науките.
През 1919 Янаки Моллов участва като експерт в българската делегация за подписването на Ньойския договор. След Деветоюнския преврат той става министър на земеделието и държавните имоти в двете правителства на Александър Цанков (1923 – 1926). Моллов е народен представител от Демократическия сговор в XXI (1923 – 1927), XXII (1927 – 1931) и XXIII (1931 – 1934) Обикновено Народно събрание. През 1932 се включва в отделилото се от Сговора Народно социално движение на Александър Цанков. След Деветнадесетомайския преврат е министър на народното просвещение в кабинета на Кимон Георгиев и министър на народното стопанство в кабинета на Пенчо Златев.
Инициативата „Седмица на гората“ за първи път е обявена през миналия век при забележителния и за лесовъдското образование министър на земеделието – проф. Янаки Моллов. На 12 април 1925 г. , двете министерства – на народното просвещение и на земеделието и държавните имоти, с окръжно обявяват Седмицата на гората. Традиция жива и днес.
Бебровски род Моллови, чиито потомци оставят трайна следа през годините в обществено-политическия, стопанския и културния живот на страната, дава четирима академици на българската наука – основателя на родното здравеопазване д-р Димитър Моллов, неговия син Владимир Моллов, основател на Българския червен кръст, д-р Сава Мирков и акад. Янаки Моллов. Земната му кончина е на 22 ноември 1948 г. в София.
В Музея в Лясковец, когото посетихме с наследници на рода Моллови и наследници на Лясковските градинари /гл.ас. Румяна Енева, микробиолог/, се съхраняват и изключително ценни земеделски издания, сред които и книга за първите институти, свързани със земеделието у нас.
Разбира се, „емблемата“ на иновативност от онова време, е в двора на Музея. Това е Колелото за напояване, изобретено и прославило българските градинари на времето. Днес – ункален световен експонат. За да могат да поливат по колкото е нужно зеленчуците, градинарите гурбетчии разработват съоръжението долап – водно колело, задвижвано с животинска тяга, с помощта, на което се издига вода до повече от 10 метра над водоизточника.
Темата „Земя, наука, корени“ е с продължение, но за начало, снимки на Колелото и „заряд“ от знамето на Задруга „Пиперка“, от Музея на лясковските градинари.
Организираното гурбетчийско градинарство в района, и като цяло у нас, започва през 18 век и завършва през 30-те години на 20 в., разделено на три етапа. Оттам нататък поема науката. В потвърждение, че управленци, изобретатори, дарители, учени и автори на първите земеделски списания и книги са били в общ порив и родолюбиво единомислие, е фактът, че по онова време, след Освобождението и първите десетилетия на новия 20 век, меценати в региона, откъдето е Янаки Моллов, са билии градинарите гурбетчии, които са заделяли за църкви, манастири, къщи, училища, читалища и много др. общестевни дела. Паролата е била „България“. Земеделието: „Ключът“.
Юбилейната 25-та конференция на Института по аграрна икономика, която в научно-академичната си част, ще презентира и дискутира значими проблеми на конкурентоспособността на земеделието, инструменти за стратегическо планиране и устойчивост на хранителните вериги, поносимата цена на зелния „преход“, ефективността на аграрната политика и социално-икономическите промени в селските райони.
Но в началото е замислена като среща на живата традиция през годините. Поканени са свързали живота и дейността си с Института през разлиичнити периоди, учени и експерти, представители на земеделски организации и управленци. Някои ще споделят спомени.
Пътят е дълъг. Но всъщност, и науката никога не е пристигане. В Уебсайта на Института по аграрна икономика може да се намерят и кратки откъси от филма „Науката като пътуване“. Той запознава и с основни посоки на работата на Института днес, с директор проф. д-р Божидар Иванов.
Автор: Ваня Манолова, ИАИ
