Съвещателното становище на Международния съд на ООН поставя историческа основа за климатичното правосъдие – и предизвиква България да действа
- На 23 юли 2025 г. Международният съд на ООН постанови първото си съвещателно мнение по въпросите на климатичните промени – исторически акт, иницииран от студенти от Тихоокеанските острови.
- Съдът определя, че държавите са задължени да ограничат глобалното затопляне до 1,5 °C, да предотвратяват значителни вреди върху околната среда и да си сътрудничат за постигането на тези цели.
- Съвещателното мнение поставя рамка за нови международни и национални дела и е сигнал, че климатичното правосъдие вече е част от международното право.
- Сред важните решения на Съда: държавите не отговарят за емисиите на частни компании, но могат да бъдат подведени под отговорност, ако не наложат нужните ограничения към бизнеса.
- Съдът дава право на всяка държава да заведе дело за климатични нарушения, а пострадалите държави дори могат да искат обезщетение.
- Макар България да не участва в производството, съвещателното мнение има значение и за нас – то конкретизира задълженията за актуализиране на климатичното законодателство, ограничаване на субсидиите за изкопаеми горива и поемане на отговорност за действията на частния сектор.
Международният съд на ООН постанови първото си становище за климатичните промени – исторически акт, иницииран от млади студенти от Тихоокеанските острови. То конкретизира задълженията на държавите за ограничаване на глобалното затопляне и защита на човешките права. Макар България да не участва в производството, решението пряко засяга и нас – от климатичните закони до енергийната политика.
Представете си, че живеете в малка островна държава в Тихия океан. Звучи идилично: златни плажове, чиста солена вода, високи палми, плуване с делфини. И не че тази картина е лъжа, но не отговаря и напълно на истината. Защото да живееш на такова място в 21-и век означава – освен да бъдеш заобиколен от прекрасна природа, да бъдеш разтърсван от циклони, земетресения и постоянна тревога заради заплахата от повишаването на морското равнище, което ще бъде пагубно за дома ви.
Вече не звучи толкова идилично, нали? Затова нека се върнем на задачата – представете си, че живеете там и трябва да се борите всеки ден с тези предизвикателства на фона на неминуем разпад на подредения ви живот. А сега си представете за момент, че сте и студент по право на лекция по “Право на опазването на околната среда” и имате задача да предложите начини за насърчаване на климатичното правосъдие.
Синтия Хуниухи няма нужда да си въобразява всичко това. Тя е студент по право във Фиджи и е от Соломоновите острови. Добре запозната е с последиците, които климатичните промени имат и ще имат върху живота и дома ѝ. В дискусиите с нейните колеги и с преподавателя ѝ Джъстин Роуз за това как с правни средства можем да се борим с климатичните промени, една от практическите идеи, които те обсъждат, е да бъде поискано съвещателно мнение от Международния съд на ООН.
За ролята на Международния съд на ООН
Международния съд на ООН е създаден през 1945 г. и е основният съдебен орган на ООН. Той има две главни функции – да разрешава спорове между държави и да дава тълкуване по правни въпроси, представени пред него. Седалището му е в Хага, Нидерландия и се състои от 15 съдии.
Дългата поредица от съдебни решения на Съда е изиграла важна роля в развитието на международното публично право. Съдът може да разглежда 2 вида производства:
- правни спорове между държави, отнесени от тях към него
- искания за тълкуване на правни въпроси, отнесени към него от органи и специализирани агенции на ООН.
Тълкуване на правни въпроси или какво значи съвещателното мнение
Международният съд тълкува правни въпроси чрез т.нар. съвещателно мнение – съдебен акт, издаден от международен съд или трибунал в отговор на правен въпрос. Такива мнения се изискват от конкретни международни органи или организации, съгласно предвиденото в устава на Съда, а не от самите държави. Характерна особеност е, че те не са задължителни: те предоставят правни съвети, а не налагат задължения. И все пак се очаква питащият орган или организация да вземе предвид становището. Те практически поставят важна рамка за последващата съдебна практика, както на международно, така и на европейско и национално ниво. Съвещателните мнения не са официален метод за разрешаване на спорове – тяхната основна цел е да дадат правни насоки на искащия орган или институция.
Знаем какво се питате – щом съвещателните мнения не са задължителни, защо студентите от Фиджи изобщо обсъждат как могат да поискат такова мнение във връзка с климатичните промени? Техните доводи са няколко:
- съвещателните мнения на Международния съд на ООН са най-убедителните източници за определяне и тълкуване на международното право към момента на постановяването им;
- съвещателното мнение може да бъде използвано в други дела, свързани с климатичните промени, чийто резултат вече ще бъде задължителен за страните – дали делото ще бъде пред самия Международния съд или пред регионални или дори национални съдилища, тълкуването на международното право от този акт може и ще бъде използвано за разрешаване на спорове, включително и в случаите за спорове, свързани с правата на човека, които разглеждат климатичните промени и тяхното въздействие;
- становището на Съда може да бъде използвано като дипломатически инструмент по време на международни преговори – например по време на COP30 в Бразилия.
Отговаряйки си на тези въпроси, студентите решават, че има смисъл да започнат кампания за искане на съвещателно мнение от Международния съд на ООН. По правилата на Съда, такова може да бъде поискано от Общото събрание на ООН, така че студентите се формират в неправителствената организация „Студенти от тихоокеанските острови за борба с климатичните промени” (Pacific Island Students Fighting Climate Change – PISFCC) и влагат няколко години усилия да убедят държавите от ООН да внесат и гласуват резолюция с такова искане.
Първата държава, която подема каузата им, е Вануату – малка островна държава в Тихия океан, благодарение на тогавашния им външен министър, Ралф Регенвану, понастоящем министър на климатичните промени. С Вануату студентската организация провежда кампания, заедно с нарастваща мрежа от млади активисти в Европа, Азия, Африка и Америка, които да спомогнат за набирането на подкрепа за инициативата в държавите си. Кулминацията е резолюция (77/276), гласувана с единодушие, с която призовават Международният съд да даде становище по два ключови въпроса:
- какви са задълженията на държавите по международното право за справяне с изменението на климата;
- какви са правните последици, ако те не изпълнят тези задължения.
Съдът приема предизвикателството. В рамките на производството са изпратени рекордните 91 писмени изявления от държави и оторизирани международни организации – най-големият брой, подаден някога в консултативно производство. На устните изслушвания през декември 2024 г. участват 91 държави и 11 международни организации, които представят своите аргументи във връзка с климатичните промени и правата на човека.
Всичко това води до постановяването на съвещателно мнение на 23 юли 2025 г. – акт, дълъг 140 страници (това далеч не е рекордно число за Съда), изводите са приети единодушно от 15-те съдии.
