Земеделският пазар днес: реалност, стратегии и нужда от политики
„Вече се намираме в нормална пазарна среда, която не се различава съществено от обстановката преди 2022 г.“ Това е оценката на експерт от сектора, който подчертава, че пазарът се управлява изцяло от търсенето и предлагането, както и от себестойностите на производството в отделните държави. В днешните условия печели този, който предлага стоката на по-добра цена за конкретния клиент, коментира Стоян Вълев, изпълнителен директор на фирма за търговия и съхранение на зърно
От хранителна към енергийна верига
През последните години голяма част от зърнените и маслодайните култури се използва за производство на биогорива. Така земеделският сектор вече е пряко обвързан не само с хранителната, но и с енергийната верига. А енергийната верига зависи от международните валутни курсове – което означава, че глобалните събития неминуемо оказват влияние и върху българския пазар.
Практичен съвет към фермерите: Планирайте реализацията
„Моят съвет към фермерите е да не се правят на търговци или спекуланти, а да имат ясна стратегия за реализация на продукцията си“, посочва специалистът. Според него добрата практика, приложима и у нас, е фермерите да продават на няколко етапа:
- 1/3 от продукцията – чрез форвардни договори („на зелено“) през април–май
- 1/3 – през октомври–ноември
- 1/3 – през януари–февруари
Тази стратегия не гарантира най-високата възможна цена, но предпазва от най-ниската и осигурява средна стойност, стабилна за всяка стопанска година.
Очаквания за търговията през сезона
След първоначалния жътвен натиск в Италия и Испания, се очаква те да възобновят покупките си на пшеница и ечемик от Франция, България и Румъния. Заради засилената вътрешноевропейска търговия, по всяка вероятност ще бъдем по-малко конкурентни на пазари като Алжир, Тунис, Йордания и Египет. Постепенно износът ще се пренасочи основно към държавите от Европейския съюз.
Какви мерки може да предприеме ЕС?
„Най-доброто, което една държава може да направи за бизнеса, е да не му се меси“, казва експертът. Но в земеделието има нужда от някои конкретни политики. Например:
- Ограничаване вноса на ГМО царевица от страни извън ЕС – особено при положение, че Франция, Испания и Германия са основни вносители и влияят върху цените
- Защита на потребителите – европейските граждани трябва да имат достъп до здравословна храна, което предполага спиране на вноса на ГМО-продукти и насърчаване на местното производство
- Проследяване на каналите за износ – случаят с Молдова трябва да бъде внимателно разгледан, за да се избегне реекспорт на украинска стока без мита
Време е за национална стратегия за напояването
„България е една от най-богатите на водни ресурси държави в Европа, но тези ресурси са неравномерно разпределени“, напомня специалистът. Основният воден обем преминава през две реки – и това налага изграждане на напоителна инфраструктура на национално ниво.
„Няма как един фермер от Търново да започне да копае канал от Дунав до нивите си. Това е задача на държавата. Нужна е национална стратегия и инвестиции в напояване, ако искаме устойчиво и конкурентно земеделие.“
