Заложените цели в развитието на европейската политика неизбежно ще доведат до трайно поскъпване на храните, е категоричен Ивайло Гълъбов
Как законът за веригата на доставки на земеделски продукти ще се отрази на различните сектори? „Не отричаме, че проблеми има, но те са различни за всеки сектор“, каза Ивайло Гълъбов, председател на УС на Съюза на птицевъдите в България, пред Нова телевизия. „Нашето настояване беше законът да отчита тези специфики още на етап подготовка.“
Като пример той посочва индустриалните отрасли на животновъдството – птицевъдство и свиневъдство. Там производството е интегрирано: от животните и първичната продукция до крайния хранителен продукт – без междинни звена.
„На цената на едро едва ли ще има промяна“, уточнява Гълъбов. „Цената на дребно обаче зависи от търговците.“
Въпреки трудностите, новият закон за регулиране на отношенията между производители, посредници и търговски вериги дава надежда, коментира Цветан Цеков, председател на Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“. „Това е първият закон, който поставя прозрачност – ще се знае на каква цена веригите купуват от българските производители и на каква продават. Така ще стане ясно колко години сме били манипулирани с цените“, посочва той.
Цеков дава и конкретен пример от личната си практика: „От над 25 години отглеждам ябълки и круши. Миналия сезон биологичните круши се продаваха от нас за 3,50 лв./кг, а в търговските вериги цената им беше между 6,50 и 8 лв. Био ябълките излизаха от стопанството за 2,80–3,20 лв./кг, а на щандовете – до 8 лв.“
Парадоксът е, че плодове, произведени на 50 километра от големите търговски обекти, остават непродадени, а в същото време се внася продукция от разстояния над 2000 км. „Ние искаме сезонните български плодове и зеленчуци да имат достойно място на пазара. Производителите у нас могат да покриват стандартите и да подготвят продукцията си. Но вместо това ни притискат с цени под себестойност“, казва той.
На въпроса защо веригите избират по-далечната стока, отговорът е категоричен: „Не е по-изгодно, целта е да се унищожи българското производство и естествената конкуренция. Когато тя липсва, силният играч може да определя цените както пожелае.“
Пример за това са черешите. Тази година реколтата у нас беше унищожена от пролетни слани и цената скочи до 12–15 лв./кг. Миналата година, когато имаше достатъчно българска продукция, цените бяха 3–4 лв./кг.
Случаят не е единичен. „Миналата година един от големите преработватели наказа българските производители, като внесе продукция от Гърция на по-висока цена. Договаря се на европейско ниво, но това не значи, че вносът е по-евтин“, допълни Цеков и посочи: Знаете ли, че вече 10–12 години изкупните цени не са повишавани? Че ние продаваме под себестойност? Възможно ли е желанието да се унищожи българският производител да е толкова силно, че дори да се влагат повече средства в това унищожение, за да се лансира чужда продукция?
Категорично не смятаме, че всеки икономически субект, който влиза в България, цели да унищожи местното производство. Но когато няма достъп до пазара – това е неизбежен резултат. Проблеми има и на тях трябва да се даде адекватен отговор, каза Гълъбов.
В птицевъдството картината е различна – над 80% от яйцата на пазара са български. Притеснението е, че нови регулации могат да нарушат търговските отношения с веригите и да увеличат административната тежест, както и да предизвикат други нежелани ефекти. Към момента изпълняваме над 25 различни регулации. За малките предприятия това е особено тежко, смята Ивайло Гълъбов.
Той посочи още, че някои търговски вериги подкрепят българските производители на плодове и зеленчуци – провеждат кампании, рекламират местната продукция. Но тази подкрепа очевидно не е достатъчна, защото нашите производители често не са конкурентоспособни спрямо европейските. Причините са много – от климатичните особености, през трудния достъп до поливно земеделие, до изостаналите механизми за коопериране, които у нас се развиват с голямо закъснение.
В София и големите градове има малки квартални магазини за плодове и зеленчуци, често с много добро качество, но цените там не са по-ниски от тези във веригите – понякога дори са по-високи. Причината е, че и те работят с посредници. Малките производители трудно могат сами да доставят стоката си – липсва транспорт, организация, кооперативи, които да осигурят евтина продукция директно от производителя. Затова търговията минава през борсите, където цените вече са завишени.
Късите вериги за доставки – това е решението, което искаме да се наложи, категоричен е Цеков.
Всички трябва да сме наясно, че политиката, която Европейската комисия провежда, е всеобхватна и се ръководи от обективни реалности като изменението на климата и хуманното отношение към животните. Заложените цели в развитието на европейската политика неизбежно ще доведат до трайно поскъпване на храните – независимо дали смятаме в левове, евро или друга валута, каза Гълъбов.
