Основните проблеми в бранша произтичат от факта, че животновъдството у нас не е окрупнено
Само 2 на сто от всички млекопроизводители в страната са покрили досега европейските стандарти за качество, съобщи шефът на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. Общо у нас до средата на март са регистрирани 131 631 фермери с 313 160 крави и е отчетено производството на 916 516 193 литра мляко по данни на дирекция "Животновъдство" към министерството на земеделието и горите. От млекопреработвателите на европейските изисквания отговарят също малък брой предприятия около 30, като общият им брой в страната е 295.
Основните проблеми в бранша произтичат от факта, че животновъдството у нас не е окрупнено, коментира Димитър Зоров.
Заради това и изкупуваната от преработвателните фирми суровина често пъти е с по-ниско качество. При дребните стопани е по-труден контрола по хигиената и условията, при които се добива и съхранява млякото.
Според експерти от бранша е нужно да се премахнат досегашните 100-годишни технологии за производството на мляко в България и да се въведат нови, за да можем да отговорим на изискванията на Евросъюза. Ако българските млекопроизводители не успеят да намалят три пъти наличието на микроорганизми в млякото, те няма да намерят място на европейския пазар след 2007 година. В момента в Евросъюза се допуска наличие на микроорганизми до 110 хиляди в един милилитър, докато произведеното у нас мляко средно съдържа около 360 хиляди микроорганизми в милилитър. За да се постигне качествено мляко, трябва да се окрупнят фермите до 50-100 животни едната, за да може да бъдат използвани финанси от фондовете на Евросъюза, твърдят експертите.
Общо 80 са фирмите у нас, които произвеждат кисело мляко, а над 100 са регистрираните им марки. 75 на сто от млякото, което те изкупуват идва от малките ферми.
Учените са категорични, че основният микроорганизъм, който участва в процеса на ферментацията на българското кисело мляко Lactobacillus bulgaricus се среща в свободно състояние единствено на територията на България. Според някои исторически проучвания най-големите майстори на кисело мляко са от Разградския регион. Според други изследвания множеството качествени щамове на бактерията се получават от райони с непромишлено производство на мляко или други млечни продукти, произведени в домашни условия. Така се попада на уникални изолации. Факторите, които влияят за това, са много, като най-важни са хранителните условия, при които се развиват животните.
Качеството на произвежданото мляко и регистрацията на млекопроизводителите са важни за субсидиите, които секторът ще получава с пари от ЕС. Според договореностите по глава "Земеделие" на България е определена квота от 979 000 тона мляко, от които 722 000 т за преработка и 257 000 т за директни продажби. Директните плащания в млечния сектор се изчисляват въз основа на определена от ЕС сума за съответния период или 33,9 евро на тон от квотата./monitor.bg
