Водещи доставчици на пресни плодове у нас са Гърция и Турция, които общо формират близо 60% от осъществения внос
Според Агростатистиката през 2024 г. общата продукция от плодове в страната бележи ръст от 14,1% на годишна база. За това допринасят както по-големият размер реколтирани площи, така и повишените средни добиви от декар при повечето овощни видове, вследствие на подходящите климатични условия през годината. При производството на зеленчуци също се отчита увеличение, макар и по-умерено – с 8,7%.
Сред основните плодове, най-значително повишение на прибраните количества спрямо предходната година се наблюдава при кайсиите и зарзалите (+71,8%) и прасковите и нектарините (+62,4%). Съществено нараства и производството на орехи (+22,8%), круши (+16,1%) и череши (+9,1%), а по- слабо - това на ябълки (+5,4%), сливи и джанки (+5,3%) и вишни (+2,5%). Единствено продукцията от малини е под нивото от 2023 г. – с 9,5%.
Основен принос за увеличение на общото производство на зеленчуци през 2024 г. има отчетената значително по-висока реколта от дини – с 42,8 хил. тона или 53,4%, домати – с 12,5 хил. тона или 10,8% и пъпеши – с 8,1 хил. тона или 27,4%. Повече са и добитите количества пипер (+9,9%) и краставици (+1,1%). Същевременно продукцията от картофи, зрял кромид лук, ягоди и главесто зеле се свива с между 4,4% (картофи) и 27,7% (главесто зеле).
Перспективи за 2025 г.
В резултат на екстремално ниски температури през втората половина на февруари 2025 г. (под -22 °C ) и късни пролетни отрицателни температури през април, голяма част от трайните насаждения в страната са засегнати от измръзване/осланяване. Най-големи са щетите при площите с череши, праскови, кайсии, сливи и лозя. При ранно изнесените на полето зеленчуци също има сериозни поражения. Негативно отражение върху обема на произведената продукция от плодове и зеленчуци през настоящата година ще окажат и падналите градушки.
По оперативни данни, към 26 юни 2025 г. прибраните количества череши, вишни, кайсии и малини са с около или над 90% под отчетените по същото време на 2024 г. Освен значително по-малкото реколтирани площи, засега се отчитат и съществено по-ниски средни добиви от декар.
По отношение на зеленчуците се наблюдават и някои положителни тенденции. Към края на м. юни 2025 г. засадените площи със зеле и краставици на открито са над три пъти повече спрямо година по-рано. При откритите площи с дини, пипер, домати, картофи и пъпеши също е налице увеличение, макар и по-умерено - от 13,9% (дини) до 44,6% (пъпеши). Съчетанието от по-бавен темп на прибиране на реколтата и по-ниски средни добиви от декар води до изоставане на продукцията от зеле (с 22,3%) и картофи (с 53,5%) в сравнение с аналогичния период на 2024 г. От друга страна, добитото количество краставици бележи ръст от 33,8%, за което допринася най-вече значително по-големият размер засадени площи.
За първите шест месеца на 2025 г. оранжерийното производство на домати нараства с 3,4% на годишна база, а това на краставици - с 18,9%.
На този етап са прибрани общо 4 632 тона ягоди от открити площи и оранжерии.
По-нисък внос на зеленчуци през 2024 г.
По данни на НСИ, през 2024 г. в страната са внесени 398,1 хил. тона пресни плодове – с незначителните 0,1% повече в сравнение с 2023 г. Същевременно внесеното количество пресни зеленчуци намалява с 5,4%, до 280,6 хил. тона.
За първите три месеца на 2025 г. доставките на пресни плодове се свиват с 5,4% на годишна база, възлизайки на 93,5 хил. тона, докато при пресните зеленчуци се отчита увеличение с 6,3%, до 87,5 хил. тона (предварителни данни).
Предвид очертаващата се по-слаба реколта `2025 от овощни видове, може да се очаква общият внос на плодове от видовете, произвеждани в страната за цялата 2025 г. да отбележи увеличение спрямо предходната година.
Плодове
Близо половината от общия внос на пресни плодове през 2024 г. се формира от цитруси и банани - 195,7 хил. тона, с 1,5% под нивото от предходната година. Сравнително голям дял заемат и доставките на ябълки (16,3%), които нарастват с 20,6%, до 64,9 хил. тона. Внесеното количество грозде е с 3,4% повече на годишна база. Леко намаление се отчита при вноса на череши (-0,5%) и дини (-6,4%), а по-значително – при този на праскови (-10,9%), ягоди (-19,3%), кайсии (- 21,9%) и сливи (-44,1%).
Внос на пресни плодове (тона)
През 2024 г. се наблюдава известно намаление на относителния дял на ЕС в общия внос на пресни плодове в България. Количеството, доставено от държавите членки на Съюза, се свива с 10,7% на годишна база, до 205,2 хил. тона, което представлява 51,6% от целия обем за годината (при 57,8% за 2023 г.). В същото време импортът от трети страни отбелязва ръст от 15% и достига 192,8 хил. тона.
Подобно на предходни години водещи доставчици на пресни плодове в страната остават съседните Гърция и Турция, които общо формират близо 60% от осъществения през годината внос. Сравнително големи са и обемите от Северна Македония, Еквадор и Полша.
Както и през предходни години, най-голям дял от внесените от Гърция и Турция пресни плодове заемат цитрусите - съответно 34,6% и 62,7%. Регистриран е и значителен внос на банани от Гърция, макар и с 11,2% под нивото от предходната 2023 г.
В рамките на плодовете, които са традиционни за страната, най-големи са доставките от Гърция и Турция на дини. Внесените количества обаче спадат респективно с 16,6% и 21,5%, поради добрата реколта от дини в България през 2024 г. Със 17% по-малък на годишна база е вносът на праскови и нектарини от Гърция. Близо 94% от целия импорт на пресни плодове от Северна Македония през 2024 г. се формира от ябълките, като количеството е с 33,8% повече в сравнение с предходната година. Вносът от Еквадор включва единствено банани, а този от Полша - основно ябълки.
Зеленчуци
Намалението на общия внос на пресни зеленчуци през 2024 г. е свързано най-вече с редуцираните доставки на картофи – с 11,8%, краставици – с 15,1% и сладки пиперки – с 6%. По-малко са и влезлите в страната лук (-6,3%), моркови и репи (-3,8%) и домати (-0,8%). Увеличение се отчита на количествата зеле и корнишони, съответно с 15,6% и 22,2%.
По отношение на структурата на вноса на пресни зеленчуци по страни, през 2024 г. е налице увеличение със 7,5% на годишна база на доставките от трети страни (до 161,7 хил. тона), за сметка на спад на обемите от държави членки на ЕС с 18,6% (до 118,9 хил. тона).
Водещ доставчик на пресни зеленчуци в България през годината остава Турция с дял от 43,1% от целия внос, следвана от Гърция (16%), Германия (8,7%), Албания (6%), Полша (4,9%), Франция (4,6%), Северна Македония (4,4%) и други (Фиг. 6).
Вносът от Турция е с 1,9% над отчетения за 2023 г. Сред основните продукти, влизащи от там, увеличение се наблюдава при доматите (+3,3), морковите и репите (+10,7%), корнишоните (+11,7%) и лука (+41%). По-малко са внесените количества тиквички (-2,4%), сладки пиперки (-4,4%) и краставици (-28,2%). Общото количество пресни зеленчуци от Германия също нараства спрямо предходната година с 11%, най-вече вследствие на по-големите доставки на домати (+32,7%), лук (+74,7%), краставици (+16,6%) и марули (+22%). Същевременно вносът от Гърция спада с 31%, като се отчита намаление при всички водещи продукти – от 7,4% при картофите до 56,9% при сладките пиперки.
Поскъпване на повечето продукти по веригата на предлагане
Средно за 2024 г. цените на повечето от основните плодове и зеленчуци в България отбелязват увеличение на годишна база, макар през определени периоди стойностите да се движат под нивата отпреди една година. Най-чувствително е годишното повишение при цените за краен потребител на ягоди, дини, пъпеши и грозде – с между 33% и 49%. Съществено са поскъпнали и черешите, прасковите, нектарините, ябълките, зелето и зеленият пипер – в рамките на 8,4% - 18,7% на дребно.
Като цяло тенденцията към нарастване на цените спрямо година по-рано продължава и през 2025 г. Независимо от наблюдаваното намаление на месечна база, към м. юни 2025 г. цените по веригата на предлагане на преобладаваща част от продуктите остават над отчетените по същото време на миналата година.
Поевтиняването на повечето продукти в сравнение с предходния месец е обичайно за този период на годината, когато се навлиза в сезона на масово предлагане на плодове и зеленчуци. Най-значително е месечното понижение при цените на черешите, кайсиите и зелето – с между 30,9% и 44,8% за различните етапи от веригата. Чувствително спадат и цените на едро и на дребно на зеления пипер и краставиците (в рамките на 17% - 22%), а по-слабо – тези на доматите, картофите, морковите и лука.
Изключение правят ябълките, които се търгуват малко по-скъпо на месечна база както на едро (със 7,6%), така и на дребно (с 6,5%). Цените на крушите остават без съществена промяна (-0,5% на едро и +1,2% на дребно).
Сравнението с м. юни на предходната 2024 г. сочи близо трикратен ръст на цените на черешите, обяснимо с компрометирането на тазгодишната реколта от неблагоприятните климатични условия. Сред останалите основни продукти, сериозно повишение на годишна база се наблюдава при цените на зелето (с над 35% както на едро, така и на дребно), ябълките, кайсиите и доматите (с между 12,3% и 26,8% за различните продукти и етапи от веригата на предлагане), а по-слабо изразено – при зеления пипер и морковите.
При картофите и крушите се отчита слабо поевтиняване спрямо година по-рано на едро и леко поскъпване на дребно. Под миналогодишните нива са цените на краставиците (със 17,4% на едро и с 11,8% на дребно) и лука (съответно с 3,9% и 5,9%).
