Среща с Ирена Негинова – производител и вносител на вино
В късния следобед слънцето над лозята край Видин се спуска бавно, хвърляйки златни отблясъци върху гроздовете гъмза. В този живописен ъгъл на Северозападна България срещаме Ирена Негинова – жена, посветила живота си на виното. Тя не просто отглежда лозя и бутилира вино – тя е част от онова поколение български производители, които пазят традицията и се борят с ежедневната реалност на бюрокрация, високи разходи и пренебрежение от страна на държавата.
„Имаме лозя, изба, правим гъмза – това е нашето“, казва Ирена с увереност, докато ни показва бутилки с елегантни етикети. „Гъмзата е тук от векове. Не можем просто да я оставим.“
Освен че е производител, Ирена внася и испански, и италиански вина – опитвайки се да запълни онази празнина, която често остава на рафтовете у нас. „Много хора познават френското или италианското вино, но испанското – не толкова. А там има огромно разнообразие от сортове, които са чудесни. Има какво да научим от тези страни – не само за винопроизводството, а и за начина, по който държавата стои зад сектора.“
Докато разговаряме, става ясно, че проблемите не са само в лозята, а и в кабинетите. „В Италия всяка изба получава субсидия. Там виното е национална кауза. А тук... тук държавата вместо да помага, пречи. Сложни изисквания, проверки, документи. За какво? Ние не сме измамници – ние искаме да работим.“
Темата за контрола и административната тежест е болезнена. „Всички казват, че Брюксел изисква това и онова. Но аз питам – защо в Испания и Унгария не е така тежко? Нещо у нас не е наред“, казва тя и разклаща глава с видимо огорчение.
Ирена вярва, че българското вино трябва да бъде част от визитката на страната – така, както е във Франция, Чили или Гърция. „Имаме земя, имаме сортове, имаме история. Гроздето е там – но няма кой да го обере. Все по-малко хора, все по-високи разходи.“
Реализацията на вината ѝ е основно в България, но има и успехи навън. „Изнасяхме за Франция. Представяте ли си? Французи да търсят българска гъмза – за мен това беше признание. В Швеция също харесват нашия Памид. Тези неща ме държат – те ми показват, че не сме напразни.“
На въпрос дали е възможно да се въведе регулация върху надценките на храните и напитките, Ирена е категорична: „Трябва. Това ще спре спекулата. В момента големите вериги натискат производителите до дъно. Малките нямат шанс. Ние не можем да влезем в хипермаркетите. Работим с малки магазини, с любители, с хора, които ценят качеството.“
Докато се разделяме, Ирена се връща към лозята – с неизменната решителност на човек, който вярва, че българското вино има място в света. Въпросът е – ще му дадем ли шанс?
