Трайно високите цени на петрола принуждават държавите и индустриите да търсят алтернативни горива, които да заменят постепенно черното злато. Сред най-популярните такива са влезлите вече широко в употреба биогаз и биодизел. Надеждите на Азия, че добиваният там палмов дизел ще вземе лъвския пай от растящия европейски пазар обаче засега не се материализират, твърдят анализатори и представители на индустрията. Възможните търговски ограничения и някои специфики на правителствената политика в защита на местното производство на биодизел са в състояние да възпрат амбициите на Азия да залее Европа още тази година с палмов биодизел, коментират експерти пред Ройтерс.
Палмовите горива имат бъдеще на "зеления" пазар в Европа в дългосрочен план като алтернатива както на фосилните горива, така и на местните, произвеждани въз основа главно на рапица. В бъдеще вероятно ще се стигне до недостиг на рапичен дизел и до повишаване на цената му, но както и в средносрочен план той ще продължи да доминира. В опита си да намали зависимостта си от вноса на петрол и замърсяването на околната среда ЕС иска биогоривата – биодизел, етанол и биогаз, превръщащи органичната материя в енергия, към 2010 г. да съставляват поне 5.75 процента от всички горива, ползвани в транспорта.
Именно тази цел послужи като катализатор за бума в строителството на заводи за биогорива в Малайзия, най-големият производител в света на палмово масло, и в съседен Сингапур с главната идея за износ на горива в Европа. Само за последните шест месеца в Малайзия са планирани мощности за производство на 800 000 тона биодизел, посочват анализатори. "Индустрията в азиатската държава съзира в ЕС голяма възможност за развитие, поради което даде старт на няколко инициативи, съвпадащи в европейските възгледи за опазването на околната среда", посочи в доклад холандската Rabobank. "Те обаче може и да не съвпаднат със стратегиите на някои държави от ЕС, които разглеждат биогоривата като подходящи само за употреба в селското стопанство."
Високите цени на суровия петрол и нарастващата употреба на дизелови автомобили в Европа направи добивания от рапица биодизел твърде търсен в рамките на ЕС, посочва Ройтерс. Приетите вече в немалко държави данъчни стимули допълнително повишиха производството на зелени горива. При капацитет от едва 50 000 тона през 1993 г. днес индустрията пуска на пазара 3.5 млн. тона биогорива, което прави Европа най-големия им производител в света.
Най-сериозните движещи сили в тези експанзия са Германия и Франция, като и двете държави разполагат с огромни площи, засадени с рапица. Официални лица и анализатори на сектора очакват държави със силни земеделски лобита, като именно Франция, Германия и Полша, да запазят протекционистките мерки по отношение на биогоривата и да се опитат да попречат на масирания внос на палмов биодизел от Азия. "Очакванията за износ на биодизел в Малайзия са твърде високи. Не очакваме той да бъде реализиран в Европа в такива огромни обеми", казва Едгар Керквик, финансов директор на холандската компания за възобновяеми енергийни източници "Биокс" (Biox). "Очакванията са, че ЕС ще наложи определени ограничения, най-вероятно тарифи или квоти."
Понастоящем над 90 процента от европейското производство на биодизел от около 2.6 млн. тона към края на миналата година е базирано върху рапица. И докато популярността на добива на електричество от палмово масло расте, употребата му под формата на биодизел все още е маргинална. От индустрията признават, че са избрали рапичното масло като основа на производството, тъй като е леснодостъпно и качествено. Палмовото, от друга страна, все още трябва да покрива техническите стандарти на ЕС, което е допълнителна пречка за употребата му.
И докато европейската индустрия на чистите горива бързо се разраства и употребата на рапица расте, алтернативите са налице. В близките години като реална нейна алтернатива се очертават соята, палмите и канадската канола (вид рапица). "Всички производители на биодизел в една или друга степен още през 2007-2008 г. ще започнат да смесват рапично масло с палмово и соево", казва Кристоф Дикс, главен мениджър на швейцарския производител на биодизел "Биопетрол". "Главната причина за това е цената – соята и палмата са с 25 процента по-евтини от рапицата."
Бумът на биодизела същевременно доведе до почти удвояване на цената на рапичното масло в Европа през последните 5 години до 650 евро за тон. Само през миналата година увеличението е с около 100 евро. Над 45 процента от рапичното масло, добито в ЕС през миналата година, е било използвано за биодизел, което пък попречи на много производители на храни да се сдобият с нужните им количества суровина. По оценки на Rabobank потреблението на биодизел в ЕС към 2010 г. ще бъде около 6 млн. тона. Това означава, че ако рапицата остане главната основа за производство, площите с нея трябва да бъдат увеличени, а добивът да достигне поне 23 млн. тона при 11.7 през последните три години. Това обаче трудно би се осъществило поради липса на свободни площи./dnevnik.bg
