Таксите за засаждане, изкореняване и презасаждане на лозови масиви, които се въвеждат след последните промени в Закона за виното са поредната спирачка пред дребните гроздопроизводители. Това заяви Лилия Стоилова - главен секретар на Националната винаро-лозарска камара.
Такси се въвеждат и при ползването на права от националния резерв. Все още не се знае какъв ще е размерът на тези такси, но дори и да бъде определен минимален такъв, ще е пречка за производителите, които отглеждат с изцяло собствени средства по 10-20 декара лозя, допълниха от камарата, ръководена от Никола Николов. В България освен фирми, които имат сериозни намерения да засаждат големи масиви, както и кооперации, които могат да си позволят безпроблемно да плащат допълнителните такси и имат назначени хора, които да обикалят по институциите за да получат разрешение за засаждане на нови масиви. За малките производители това е допълнително натоварване и проблем, а въвеждането на такси ги плаши допълнително, посочи Лилия Стоилова.
За тях ще е огромна пречка да се справят с институциите, през които трябва да минат, за да получат разрешителните за обновяване на лозята си, допълни тя. Това е така, защото новото европейското законодателство го изисква.
Дребните гроздопроизводители отглеждат лозята си с изцяло собствени средства, тъй като от държавата не могат да получат никаква помощ, каза Лилия Стоянова. Те не могат да ползват средствата по САПАРД, нито тези от Държавен фонд "Земеделие", защото банките отказват да им предоставят кредити.
Приходите, които ще получи държавата от тези нововъдени такси няма да са значителни за бюджета, посочиха от камарата. През 2005 г. на държавно равнище се определи стратегия за развитие на лозарството и винарството, в която са заложени параметрите в следващите години да бъдат изкоренени 40 000 дка. лозя и да бъдат засадени нови. С тази политика в момента държавата не стимулира по никакъв начин тези хора и да ги подпомогне в тяхното желание да останат производители, допълни Лилия Стоилова.
Друг проблем в новия закон е въвеждането на елементите на задължителната дестилация, посочиха от камарата. Това се отлага до последния възможен момент, защото противоречи на традициите, изградени в България, които са коренно различни от тези в Евросъюза. За съжаление обаче сега производителите ще трябва да предават вторичните продукти от винопроизводството (джибри, винена кал) на лицензирани дестилерии, които все още не съществуват у нас. В Закона за виното обаче, не се въвеждат ясни изисквания към тези дестилерии. Няма яснота какъв ще бъде интересът на един винопроизводител да остане само такъв и да си предава вторичните продукти или да инвестира в създаването на собствена дестилерия.
По отношение на помощите, които ще се получават от ЕС, също няма ясно изградени правила в закона, допълниха от камарата.
Освен законовите проблеми, които среща лозаро-винарския бранш с последните нормативни промени, пречка до този момент остава, че нямаме регистър на лозарските стопанства. Към момента са въведени в него едва 50 000 хектара, при квота на Европейския съюз 153 000, посочиха от камарата. Явно е, че няма да можем да достигнем тези цифри, но целта е да се засадят поне 100 000 хектара.
Всичко това трябва да стане до 1 януари 2007 г., защото след тази дата няма да можем да садим нови масиви. А разликата, която ще се получи ще носи само загубите от пропуснати ползи./monitor.bg
