Необходими са работещи политики, достъп до пазари и ясна визия
Българският пазар на цветя е стабилен, особено когато предлагането е обвързано с кампанийни периоди като 8 март, Коледа, Великден, Цветница и Лазаровден. В тези моменти българските цветя намират място в търговските вериги и ритейл мрежите. Но през летните месеци – юни, юли и август – тяхното присъствие значително намалява.
„В рамките на 4–5 месеца можем да говорим за около 20% пазарен дял на българските цветя, но през останалото време те трудно се намират, обяснява Ани Панайотова, експерт и производител. - Причината не е в липса на капацитет или качество, а по-скоро в липсата на адекватна подкрепа от страна на държавата.“
Българските производители не търсят задължителна квота или принуда за търговците да купуват само родна продукция. Целта е равнопоставеност – достъп до пазара и възможност за конкуренция на база качество и устойчиво производство. „По нищо не отстъпваме на холандски, германски, полски или белгийски производители“, подчертава Панайотова.
Тя напомня, че още от историческите учебници е ясно: българските градинари и овощари са били сред иноваторите в селското стопанство и са работили в страни като Унгария, Аржентина и САЩ. Днес, модерните производствени бази у нас използват поливни маси, системи за обратна осмоза и рециркулация на водата, както и вентилация за справяне с екстремните температури – над 35 градуса в последните три години през юли, август и дори юни.
„Нито капка вода не се изхвърля – всичко се използва повторно, обяснява тя. - Работим с модерни препарати и технологии, без посредници, за да държим себестойността в разумни граници.“ Въпреки това, разходите нарастват – логистика, осигуровки, ръст на цените на суровини. А българските производители трудно могат да се съревновават с големите чужди борси, които продават понякога и под себестойност – само за да привлекат клиенти.
„Как да се състезаваме с компании, които разполагат с неограничени бюджети и са щедро субсидирани от своите държави?“ – пита Панайотова. Според нея единствената възможност е изграждането на партньорства – с търговските вериги, с дистрибутори, с държавата. „Цветопроизводството трябва да бъде забелязано като приоритетен бранш. Трябва да си зададем въпроса: какви са целите ни? Каква роля ще играе този сектор в икономиката ни в следващите 5–10 години?“
Темата за заетостта също е важна. Макар и семеен, всеки бизнес, който иска да се развива, трябва да наема хора. „Работниците имат своите изисквания. И това е нормално. Но ние трябва да можем да им предложим условия, достойни заплати, перспективи, казва Панайотова. - За целта обаче са нужни работещи политики, достъп до пазари и ясна визия.“
