Приемственост и устойчивост: пътят на семейство Байчеви
В българското земеделие често се среща разделение – едни са производители на зърно, други – животновъди. Но в землището на Петър Байчев-старши двете дейности вървят ръка за ръка. Той е човекът, който показва, че едновременно може да се управлява модерна свинеферма и да се обработват хиляди декари със зърнени култури.
От първите свине майки до модерна ферма
„Започнах още през 1995 със зърнопроизводство. През декември 1996 г. взех първите 20 свине майки, а днес поддържаме 2200 броя“, спомня си Байчев. В стопанството всеки месец се реализират около 300 прасета за клане, а понякога дори се налага да се купуват животни от други ферми, за да се покрие търсенето.
Технологиите влизат с пълна сила – храненето, поенето и почистването са напълно автоматизирани. „Вече с четирима души – двама гледачи и двама ветеринарни лекари – вършим работата, която преди изискваше 8–10 работници“, казва стопанинът.
Успоредно със свиневъдството, Байчев залага и на угояване на телета – всяка година около 220 броя, които достигат внушителни размери и дават сериозен прираст.
Земята – втората опора на бизнеса
Първоначално Байчев обработва внушителните 45 хил. декара, но постепенно намалява мащаба до 17 хил. дка. На тях отглежда рапица, ечемик, слънчоглед, малко царевица и 2000 дка люцерна.
„Слънчогледът се оказа трудна култура през последните години. Добивите падат под 200 кг от декар, имало е и по 80–120 кг. А цената не стига дори да покрие разходите“, признава Байчев. Той е пробвал кориандър, грах, твърда пшеница, но пазарът се оказва непостоянен. „Трябва да си с това, което се търси – рапица, слънчоглед и ечемик“, категоричен е земеделецът.
Поуките от трудните години
Сривове също не липсват. През 2011 г. проливни дъждове почти довеждат стопанството до фалит – добивите падат наполовина. „Спаси ни това, че имаме и животновъдство. Другата дейност покри загубите и не изпаднахме в неплатежоспособност“, разказва Байчев.
Днес стопанството инвестира в нови силози, за да намали огромните транспортни разходи. И въпреки добрите добиви през тази година, цените на пшеницата и рапицата остават далеч от нивата, които да гарантират печалба.
Европейските проекти – двигател на модернизацията
Много от по-мащабните начинания са реализирани с помощта на европейски програми. Сред тях е и колбасарският цех за 3,2 млн. лева, финансиран на 50% по проект. По същия начин е изградена и новата свинеферма през 2015 г., а първият проект Байчев печели още през 2001 г.
Критичен поглед към бъдещата ОСП
Когато разговорът стига до новата Обща селскостопанска политика, стопанинът е категоричен: „Не е правилно да се дават пари на онзи, който не произвежда. Така никой няма да се развива. На нас първите пари бяха по 6 лв. на декар, сега са 30, но допълнителните схеми са символични.“
Историята на Петър Байчев-старши е повече от разказ за едно стопанство – тя е пример за устойчивост, за смелостта да се комбинират два тежки сектора и за умението да се оцелява и в трудни години.
По стъпките на опита и традициите: внукът Петър Байчев-младши
Младото поколение се адаптира бързо към новостите. „Имам и по-възрастни, и по-млади. Младите схващат веднага – вече могат да следят машините през телефона, не е нужно да са постоянно на полето“, споделя внукът на Петър Байчев, носещ същите имена.
Петър Байчев-младши
Конвенционалното производство – стабилна основа
Въпреки модерните решения, стопанството остава вярно на конвенционалното производство. „Доволни сме от резултатите. Най-модерното понякога е точно добре направеното конвенционално земеделие“, убеден е Петър Байчев-младши.
Общата селскостопанска политика – възможности и противоречия
Когато разговорът стигне до ОСП, позицията е ясна – добрите идеи за младите фермери не бива да се превръщат в тежест за старите стопанства. „Ако цената е намалени субсидии за онези, които работят отдавна, това не е честно“, казва младият земеделски наследник.
Природата – най-голямото предизвикателство
Климатичните аномалии остават сериозен риск. „Сушата е основният проблем. А измръзванията и градушките – другият. Миналата година загубихме половината добиви. Сега е по-добре, и благодарение на противоградовата защита.“
Затворен цикъл – от полето до магазина
Земеделието тук е завършен процес – от растенията и животните, до собствената преработка и търговската мрежа. Дванадесет супермаркета и един ресторант в Сливен и региона предлагат продукцията. „Когато хората знаят, че всичко е от нашето поле и нашата ферма, имат доверие. Това е нашата сила.“
Формулата за бъдещето
За финал думите му са кратки, но ясни: „Иновациите – те са посоката. Без тях няма развитие. Но редом с тях вървят трудът и постоянството. Това е формулата.“
