Децата не просто научиха как се прави хляб – те го преживяха
„За всекиго по нещо!“ – с усмивка и топлина Радостина Жекова, домакин и двигател на събитието „Дни на полето“, обобщава духа на тридневния мегафорум, който се проведе край Балчик. Организиран от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, форумът не пропусна да отдели специално внимание на най-малките – децата. С послание да се отнасят с любов към земята и уважение към хляба, те бяха във фокуса на специална образователна и забавна програма.
От брашното до обреда – уроци за сърцето и ръцете
„Прави ми впечатление, че възрастните все по-малко вярват в любовта към земята. Но децата – те откликват искрено, с радост и въображение“, споделя Радостина Жекова.
С помощта на добре познатия в детските образователни формати Ангел Ангелов, децата не просто научиха как се прави хляб – те го преживяха. Смесиха брашно с вода, откриха как се справяш с твърде лепкаво тесто или с твърде малко вода. Всяко решение беше тяхно, всяка питка – тяхна малка слънчева история.
„Хлябът, който познават – нарязан, пакетиран, готов. Но когато видят как се меси, какво е семе, какво е квас… всичко се променя“, обяснява Ангелов.
Хлябът като огледало на човека
Докато ръцете месят, думите отвеждат в далечното минало – до първите питки, изсушени върху горещи камъни край огъня. Хлябът се появява като начин за консервиране на зърното – форма на съхранение, но и на връзка между поколенията.
„Месенето не е за всеки. Има хора, на които каквото и тесто да дадеш – не им се получава. Защото хлябът поема енергията на човека. Ако си ядосан, разтревожен – той ще го покаже“, разказва Ангелов.
Ритуалът живее в хляба
Особено внимание беше отделено на обредните хлябове – тези, които не се ядат, а носят защита, връзка, благословия. С малки десетсантиметрови питки от специално тесто с пепел и натрошено зърно бабите са изпращали своите близки на дълъг път. Те не се развалят – запечатват обичта, мислите, молитвите.
„Когато пътникът стигне новото място и извади тази питка, я поставя там, където ще спи – така се събужда с мисълта за дома.“, споделя с уважение Ангелов.
Символиката продължава и в питките за Бъдни вечер, разделени на четири – не Христовият кръст, а четирите посоки, четирите годишни времена. Старейшината ги вдига над глава, завърта се три пъти и призовава: „Слезни, Боже, да вечеряме.“
Послание към бъдещето
Сред игри, замесено тесто, ухание на рози от Стрелча и хлебни печати, най-важният урок се случваше между редовете: уважение към труда, към природата и към хляба – насъщния, ритуалния, истинския.
„С хляб ни посрещат, с брашно ни изпращат – такава е магията на живота“, завършва Ангелов, а децата гледат ръцете си, полепнали с брашно, и сякаш разбират нещо повече от рецепта.
