„От зърното до трапезата: как Петър Байчев изгражда затворен цикъл в земеделието и животновъдството вече три десетилетия“
Петър Байчев е земеделец от три десетилетия, като ключът към успеха на агробизнеса му е диверсификацията. Започва със зърнопроизводство, затваря цикълът със собствена мелница и произвежда брашно, а след това и пекарна за хляб. Няколко години по-късно започва с добитата реколта и да угоява свине, като днес има собствена кланица, месопреработвателно предприятие, ресторант и верига магазини в град Сливен. Още от начало се стреми да затвори цикъла във всяко направление, защото е видял, че само със зърнопроизводство ще бъде трудно. Всяка година е различна, като лошите компенсира със сигурните звена по веригата.
От 45 хил. дка земя в началото, което за онова време е било немислимо постижение, днес за изгодно е сметнал да обработва 17 хиляди. Един от първите бенефициенти по европейски проект е, след присъединяването на България към ЕС.
От 20 свине-майки, в момента фермата му има 2200 обитателя. Месечно коли около 300 броя. Понякога изкупува живо тегло свине, а също и телета за доугояване. Кафявите говеда определя като видът с най-висок рандеман. „До 1200 кг стигаме в черношарените, а при кафявите до 2200 кг. Има и по-съвременни породи, но те са на много висока цена, работим до около 4 лв/кг живо тегло“, споделя агробизнесменът. Около 1 – 1,2 кг е дневния прираст от свинете в продължение на 20 години в стопанството на Байчев. Във фермата са заети двама гледачи и двама доктори за 2200 животни, което само по себе си говори за високото ниво на автоматизация на процесите. В цеха са заети около 31 души, включително хранителен технолог, който ръководи екипа и процедите по цялата верига. Произвежда се разнообразие от крайни продукти – местни деликатеси приготвени по различни технологии, включващи сушене, консервиране, опушване и т.н. Повече по тази тема очаквайте в предаването „Животновъден дневник“.
Към момента в стопанството на Петър Байчев е зает и внук му – Петър Байчев – младши, който възнамерява да разшири зърнохранилищата, за да се складират 4000 т зърно и 2000 т рапица наведнъж. Тази година продали рапицата още по жътва, защото нямало къде да я приберат. „Тук силози има но не ни достигат първо като площ и второ голям е транспорта - 80 км минаваш с всеки киломграм зърно, прехвърляне, после го връщаме обратно към морето и отново правим транспортни разходи. Така и винаги търсим където можем да съкратим разходите защото много трудно се печелят парите като се има вредвид, че зърното беше преди да започне войната, февруари месец продах последното зърно на 550 лв, днес е 350 лева същото зърно произведено или 200 лева на тон по-малко приходи, а разходите са пораснали: бяха 165 лева разходи преди войната, сега са 225 лева. Това са много пари“, коментира Петър Байчев.
„Гледаме слънчоглед 1600 дка, малко рапица бяхме сложили пролетта, имаме малко царевица, люцерна- 2000 дка имаме с тези култури. При нас слънчогледа е много трудна култура през последните години не дава добиви. Добивите се движат под 200 кг. Имаше години на 80, 120 кг миналата година 150 кг и цената е ниска, по-ниска от рапицата и не е достатъчна да покрие разходите“, е мнението на Байчев по отношение на пролетниците. На въпроса дали опитва други култури отговорът е грах, кориандър и праскови, но не ги определя като рентабилни. Пазарът има голямо значение. Търсят се основно рапица, слънчоглед и ечемик.
Байчев е срещал и трудни и хубави години, бил е и на прага на фалит. Тази година определя като добра на добиви, но несигурна откъм пазар. По сметките му, пшеницата трябва да се изкупува на 400 лв/кг, а рапицата на 900 лв/кг, за да са на плюс и да успеят да подсигурят технически следвщата година.
По-мащабните цели на Байчев са реализирани благодарение на европейски проекти. Такава е и колбасарският цех за 3 млн и 200 хил лв. с 50% съфинансиране. Първият му проект е от 2001 г и е 48-ят изпълнен европроект в България. През 2015 г. по проект изгражда и свинефермата, закупува комбайн и трактор.
По темата за бъдещето на ОСП, Байчеви се притесняват, че не би било удовлетворяващо ако от средствата за по-големи земеделски бизнеси се разпределят за малки фермери. В момента получават около 30 лв на декар субсидии.
