Един от основните ѝ принципи е прилагането на средства за растителна защита само при необходимост, след достигане на икономически праг на вредност
В условията на засилени изисквания към опазването на околната среда и устойчивото производство на храни, интегрираната растителна защита все по-често се налага като разумна и отговорна алтернатива на конвенционалните методи. Проф. д-р Румен Томов, декан на Агрономически факултет на Лесотехнически университет, разяснява същността, предимствата и практическите аспекти на този подход.
Какво представлява интегрираната растителна защита?
„Интегрирана растителна защита означава съвкупност от всички възможни методи и инструменти за борба с болести, неприятели и плевели – агротехнически, биологични, физични, механични и в краен случай – химически“, обяснява проф. Томов. За разлика от конвенционалния модел, който разчита основно на химични препарати, при интегрирания подход химията е последна стъпка, когато всички други средства са изчерпани или недостатъчни.
Исторически контекст и необходимост
Началото на идеята за интегрирана растителна защита може да се проследи до 1962 г. с публикуването на книгата „Безмълвна пролет“ от Рейчъл Карсън, в която са описани пагубните ефекти от масовата употреба на ДДТ. „Обществото тогава започна да осъзнава, че безконтролната химическа намеса има тежки последици върху човешкото здраве и околната среда“, допълва професорът.
Съответствие с европейските политики
Интегрираната растителна защита е напълно в синхрон със „зелените“ цели на ЕС. Тя отговаря на изискванията за опазване на биоразнообразието, минимизиране на риска за здравето и ограничаване на замърсяването на водите и почвите. Един от основните ѝ принципи е прилагането на средства за растителна защита само при необходимост, след достигане на икономически праг на вредност.
Разлика между биологична и интегрирана растителна защита
Проф. Томов подчертава, че биологичната защита е само елемент от интегрираната. Докато биологичното земеделие изключва употребата на синтетични препарати, интегрираната система позволява използването на нискорискови химически средства, когато няма алтернатива.
Възможности за прилагане и технологични решения
С навлизането на прецизното земеделие все повече се оптимизират моментите и дозите на третиране. „В растителната защита най-важен е моментът на прилагане. Ако се изпусне, дори най-добрият препарат е безполезен“, казва проф. Томов. Прогнозата, мониторингът и превенцията са ключови елементи – включително с използване на уловки, защитни мрежи и бариери.
Добри практики и достъпни ресурси
На европейско ниво вече има разработени над 1300 добри практики за нехимични методи, обединени в платформата IPM Tools, свободно достъпна за фермери. Въпреки това в България все още няма регистрирани земеделци за интегрирано производство. „Не знам защо. Имаме фермери в биологичното производство, което е дори по-строго. Може би липсва информираност или пример от терен“, коментира проф. Томов.
Ролята на устойчивите сортове
Използването на устойчиви сортове е сред първите стъпки в интегрираната защита – още на етап планиране на насаждения. Те създават неблагоприятна среда за развитие на вредители и намаляват необходимостта от третиране.
Икономическа ефективност
Интегрираната растителна защита често е по-икономична от конвенционалната. Курсови разработки на студентите показват, че при правилно планиране и използване на агротехнически мероприятия, разходите намаляват, а качеството на продукцията се подобрява. „Когато се включат и разходите за безопасност, опаковки, труд – излиза, че устойчивите практики са по-изгодни“, подчертава преподавателят.
Перспектива за развитие
Проф. Томов заключава, че има напредък и положителни сигнали – както от страна на фермерите, така и от държавата, която чрез еко схеми активно подкрепя устойчиви практики. „Но за да вървим напред, трябва непрекъснато да се информираме, да обменяме опит и да се учим. Това е съвременното земеделие – интелигентно, устойчиво и отговорно.“
