Взаимоспомагателният фонд в земеделието: надежда за подкрепа или нова несигурност?
Министерството на земеделието и храните обяви, че от декември 2025 г. ще заработи нов Взаимоспомагателен фонд, предназначен за управление на риска в земеделието. Идеята получи принципно одобрение от Националната асоциация на зърнопроизводителите, но с редица сериозни резерви и въпроси.
Сушата – 100% пропаднали площи, или нищо?
Първият остър проблем, който зърнопроизводителите поставят, е заложеното условие, че сушата ще се признава за щета само при 100% пропаднали площи. Това, според тях, е изключително несправедливо, особено в контекста на настоящата година, в която редица области на страната са в екстремно засушаване. Културите може да не са напълно унищожени, но добивите ще са с 70, 80, дори 90% по-ниски – загуби, които не могат да се пренебрегнат.
"Как да обясним, че само стопанинът, чиято нива е ударена на 100% от градушка, ще получи компенсация, а съседите му, които също няма да ожънат нищо заради сушата, няма да получат нищо? Това не е справедливо."
Разумното предложение: два приема, балансиран бюджет
Зърнопроизводителите оценяват положително това, че министерството предвижда два отделни приема през годината – за пролетни и летни щети. Това ще гарантира, че сушата, която обичайно е през втората половина на годината, няма да изчерпи целия бюджет.
"Разделянето на бюджета е логичен ход и го приветстваме. Но настояваме сушата да бъде призната не само при 100% загуби."
Къде е мястото на бранша в управлението?
Още един ключов въпрос – контролът върху фонда. Зърнопроизводителите не виждат ясно участие на бранша в структурата на управление, въпреки че самите те ще финансират фонда чрез отчисления от директните плащания.
"Тези 1.5% не са договорени. Очакваме да получим документите, да ги обсъдим в Управителния съвет и едва тогава да дадем мандат. Но какъвто и да е процентът – контролът трябва да бъде и наш."
Според тях добри намерения днес не гарантират прозрачно управление утре. Затова настояват за ясно участие на сектора в контролните механизми.
Новият взаимоспомагателен фонд има потенциал да се превърне в силен инструмент за управление на риска в земеделието. Но само ако бъде изграден с участието на реалния сектор, при справедливи условия и с устойчиви политики, които гледат отвъд един вегетационен сезон.
Напояването: не само тръби, а и политика за водата
Според зърнопроизводителите, проблемът с напояването е далеч по-дълбок от инфраструктурата. Липсва устойчиво управление на водните ресурси, а 15–20 години пропуснати инвестиции не могат да се наваксат за една кампания.
"Всеки път, когато завали, всички спират да говорят за напояване. А после идва сушата и се сещаме, че няма вода. Този процес трябва да стане необратим."
Министерството на околната среда разработва проект за промени в Закона за водите, които да улеснят режимите, но според бранша процесът е твърде бавен.
Поземлени отношения: нужда от кардинална промяна
Земеделците настояват за дългосрочна визия и стабилност в поземлените отношения. Едногодишните договори са пречка за инвестиции, включително в напояване.
"Няма как да инвестираш в капково напояване, ако не знаеш дали догодина ще обработваш същото поле."
Според тях трябва да се намери баланс между интересите на земеделците и на собствениците на земя – нещо, което до момента не се е случило успешно.
Политическа стабилност = последователна политика
Зърнопроизводителите подчертават и нуждата от политическа последователност – особено с оглед на започващите преговори с Европейската комисия за новата ОСП.
"Който и да е министър, нека да остане поне две години. Последователността е ключова, защото не може един екип да започне преговорите, а друг да ги отрече и пренапише."
