Секторът „Плодове и зеленчуци“ в България е на ръба: нужни са спешни мерки и справедливо подпомагане
Икономическата уязвимост на земеделските стопанства, липсата на работна ръка и тежките климатични условия поставят сектора „Плодове и зеленчуци“ пред сериозни предизвикателства. Решенията трябва да бъдат навременни, справедливи и съобразени с реалностите в страните от Източна Европа, заяви пред АГРО ТВ Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите.
По думите й миналата седмица в рамките на работна група на ниво Европейска комисия е било обсъдено бъдещето на селските райони и предизвикателствата пред земеделието. Основен акцент в дискусиите е била икономическата уязвимост на стопанствата в ЕС, като проблемите се групират в три направления: климатични предизвикателства, липса на работна ръка и достъп до пазари. Засегната е била и необходимостта от обединение на производителите с цел по-ефективно участие в търговските вериги.
Несправедливото субсидиране изостря кризата
По време на форума е бил повдигнат въпросът за несправедливото разпределение на субсидиите у нас. В България се прилага моделът на единно плащане на площ, независимо от типа култури. Това поставя производителите на плодове, зеленчуци и животни в неравностойно положение спрямо зърнопроизводителите, смята Милтенова.
„При анализите между 2008 и 2010 г. делът на субсидиите за плодовете е бил около 4%, за зеленчуците - около 2.5%, докато зърнените култури са получавали около 30% от общата субсидия. Това доведе до масово изтегляне на производителите от секторите с висока добавена стойност и насочването им към зърнопроизводство“, посочи Милтенова.
Измръзванията – пореден удар по овощарството
През март и април тази година множество производители сигнализираха за сериозни щети по овощните насаждения, причинени от измръзвания. Метеорологичните станции са отчели температури под нулата в критични за растенията периоди, което доведе до почти пълна загуба на реколтата на много места.
„Очакваме до 90, дори 100% загуба на реколтата от плодове в някои региони. Хората нямат средства за препарати, труд или дори за основни текущи разходи. Единственото, което няма да платят тази година, е за брането“, алармира Милтенова. Въпреки това, компенсации се очакват само при 100% доказани щети, което е реално непостижимо в повечето случаи.
Застраховките – формални и неработещи
В момента помощта за застраховане се дава реално на застрахователите, а не на производителите. Скритата условност в полиците – да не се признават щети преди 23 април – на практика обезсмисля ползата от такива застраховки, при положение, че сериозните измръзвания у нас настъпват именно през март и началото на април.
Въпросителни около взаимоспомагателния фонд
Производителите се отнасят с известен скептицизъм към идеята за взаимоспомагателен фонд, който да се финансира с процент от директните плащания. Основното притеснение е свързано с начина на управление на фонда – кой ще го контролира и как ще се разпределят средствата. Въпреки това, самата концепция за фонд, който да осигурява компенсации при бедствия, е приета положително.
Противоградна защита и напояване – повече амбиции, отколкото реалност
Производителите от години настояват за ефективна система за защита от градушки. В миналото са предлагани варианти за финансиране чрез фонд, подобен на този за хидромелиорации от времето на социализма - с минимално месечно участие от страна на всички граждани.
Същевременно нуждите от водоснабдяване и напояване през летния сезон стават все по-остри. Без вода и без работници, овощарството в България трудно ще устои на икономическите и климатични предизвикателства.
Нова административна тежест в законопроекта за агрохранителната верига
Проектозаконът за агрохранителната верига предизвиква смесени чувства сред производителите. Макар да се признава нуждата от ограничаване на прекомерните надценки в супермаркетите, създаването на нови регистри, обсерватории и административни звена се възприема като допълнително бреме.
„Разходите на търговските вериги са реални, но не е логично надценките да достигат 70–100%. Производителите работят с 10% над себестойността, а често дори не могат да го постигнат заради изискванията за търговски отстъпки“, подчерта Милтенова.
Предизвикателствата пред земеделието и социалната политика в България
Земеделският сектор в България се сблъсква с редица сериозни проблеми, които от години се обсъждат на различни форуми. Един от основните въпроси, който поражда интерес и тревога, е административната тежест и начинът, по който тя влияе на работата на производителите. Според експерти, оптимизацията на администрацията може значително да подобри ефективността й, като същевременно осигури възможност за по-добро заплащане на работещите в нея. Това ще е възможно, ако се намали броят на служителите, като се запазят само тези, които са ефективни в работата си.
От друга страна, проблемите с работната ръка в земеделието не са нови, но остават едни от най-сериозните. Много фермери са изправени пред трудности в намирането на квалифицирани работници, като все по-често се налага да наемат сезонни работници от трети страни или да използват еднодневни трудови договори. Въпреки усилията на Министерството на труда и социалната политика да реши тези въпроси, остава незадоволително състоянието на правната рамка, особено по отношение на правата и условията на еднодневните работници, които често попадат в неравностойно положение спрямо тези, работещи на постоянни трудови договори.
Друг важен аспект е необходимостта от разработване на програми за субсидирана заетост, които да осигурят подкрепа за работодателите, наемащи работници в земеделието. Според експерти, ако работниците получават част от осигуровките или заплатите си чрез различни фондове, това ще помогне за задържането на хората в България, вместо да търсят работа в чужбина. Един от големите проблеми е, че земеделските производители не могат да предложат конкурентни заплати на тези, които работят в Централна Европа, което кара много хора да напускат сектора.
Когато става въпрос за автоматизация в земеделието, експертите са на мнение, че макар и съществуваща, тя не е достатъчна, за да реши напълно проблема с работната ръка, особено в сектора на пресните продукти като череши. Въпреки наличието на съвременни технологии за събиране на реколтата, тяхната приложимост е ограничена заради специфичните изисквания за съхранение на пресните продукти, като необходимостта те да бъдат събрани с дръжки, за да се запази тяхната свежест.
Проблемите на преработвателния сектор
В секторите за преработка на плодове и зеленчуци, производителите също се сблъскват със сериозни предизвикателства. Проблемът със сортирането и охлаждането на продукцията, както и необходимостта от инвестиции в хидро кулери и други технологии за обработка на суровините, е съществен за осигуряването на качествени продукти за преработвателните предприятия. Допълнителни трудности възникват и при фискалния контрол, който създава затруднения за малките и средни производители, които нямат достатъчно персонал за администриране на процесите по уведомяване на НАП и спазване на данъчните изисквания.
Фискален риск и контрола върху вноса
Това, което също предизвиква сериозна загриженост в сектора, е нерегламентираният внос на плодове и зеленчуци, които често се продават на пазарите на нереалистично ниски цени, но в същото време се оказват обект на сериозни рискове за фискалния контрол. Много от тези продукти, внесени от Турция, например, са обработвани с препарати за растителна защита, които са забранени в България. Проблемът е не само в качеството на продуктите, но и в липсата на контрол върху етикетирането и безопасността на тези стоки. Според специалистите, решението на този проблем изисква строг контрол на митниците и проследяване на движението на стоките, за да се предотврати нелоялната конкуренция и да се осигури справедливост на пазара.
Кооперирането на производители и стимулиране на младите фермери
В контекста на решаването на проблемите с малките производители, важен е въпросът за кооперирането. Според Милтенова, обединяването на земеделските производители в организации може да доведе до значителни ползи, като например увеличаване на достъпа до търговски вериги и нови пазари. Опитът от други страни, като Полша, показва, че с техническа помощ и насърчаване на съвместната работа, броят на организациите може да нарасне значително.
По отношение на младите фермери, тя посочи, че подкрепата трябва да не се ограничава само до тези, които започват бизнеса си от нулата. Младите фермери, които вече работят в сектора, но не са навършили 40 години, също трябва да получават адекватна подкрепа, за да могат да се задържат в земеделието и да развиват своите стопанства.
Еко схемите и обвързаната подкрепа – усложнени правила, по-малко сигурност
По думите на експерта, Стратегическият план на България предлага множество мерки, но тяхната приложимост е затруднена от сложността на еко схемите. Относно обвързаната подкрепа за сектора на плодовете, има сериозни притеснения, че тя може изобщо да не бъде изплатена тази година. Предложението е средствата, предвидени за нея, да бъдат пренасочени за компенсиране на щетите от измръзванията през март и април. В противен случай, без навременна финансова инжекция, стопанствата няма да могат да поддържат засегнатите насаждения.
Какво ни очаква в ОСП?
„Все още е рано да се каже каква ще бъде новата Обща селскостопанска политика. Има идеи, предложения, но липсва конкретика. Надявам се да се тръгне към опростяване и реална подкрепа, особено за малките и средните производители.“
