Как се случва кооперирането на малките ферми?
Големите търговски вериги и строгото законодателство поставят малките земеделски стопанства под сериозен натиск. Но зеленчуковата ферма на семейство Петрови от ямболското село Гълъбинци намира начин да се справи с предизвикателствата.
Старите сортове семена, включително редки сортове от чужбина, както и семейни рецепти за зеленчукови ястия, се пазят грижливо във фермата на Петър и Десислава Петрови.
Петър Петров, зеленчукопроизводител, с. Гълъбинци:
„Да, пазим си стари сортове. Имаме приятели, които знаят това и ни носят семена, останали от бабите им. Аз се старая да ги възпроизведа и подновя по възможно най-добрия начин. Има и такива, които сам съм запазил от години. Тази година приятели ми изпратиха много интересен стар италиански сорт домати – с листа, които приличат на картофени. Странно, но красиво растение. Разбира се, отглеждаме и конвенционални сортове, за да постигнем нужните добиви и рентабилност. За съжаление, в България към момента няма реално семепроизводство. Говори се за конкуренция, но често се проваляме точно със семената.“
За кулинарията и любимите сортове:
„Обичам червените домати. Модата е към розовите, но за мен червените са класика – особено с козе сирене от района ни. Тази година отглеждаме жълта тиквичка – става страхотна за огретени. Белият патладжан също е вкусен. Имаме и стария български сорт лук от Лясковец – приятели го отглеждат и работим заедно. Когато готвя вкъщи, искам храната да е вкусна и чиста. Отглеждаме и животни за лична консумация. Имаме идея следващата година да направим кокошарник за свободно отглеждани кокошки – яйцата са търсени, а ние вече виждаме, че има голям интерес. Ако малкият фермер не стане комплексен и адаптивен, няма да оцелее. Потребителят търси разнообразие – и ако го няма, няма и интерес.“
За иновациите и самообучението:
„Редуваме култури, наблюдаваме, учим се сами. Нямаме аграрно образование, но постоянно четем, търсим информация, посещаваме изложения – например панаира в Пловдив. Важно е да си отворен за новото.“
За кооперирането:
„Мъчим се да го направим. За съжаление, в България думата 'коопериране' се е превърнала в мръсна дума, което е пълна глупост. Помагаме си – аз не мога да отглеждам всичко, но знам, че съседът ми го прави добре. Така обединяваме усилията си – той се фокусира върху червения домат, аз върху други култури, и заедно предлагаме по-голямо разнообразие. Смятам, че този тип коопериране – чрез допълване, а не дублиране – е най-подходящ за малките производители. По-добре е, отколкото всички да се хвърлят да правят една култура на големи площи и после да се чудят как да я продадат.“
