Защо да се кооперираш, ако нямаш стимул да го правиш, пита съветникът по земеделие на Президента
„Ако българският земеделец не се сдружава и обединява, шансът му за оцеляване е почти никакъв“, заяви Цветан Цеков в предаването „Брюксел в превод“ по АГРО ТВ. По думите му в сектор „Плодове и зеленчуци“ сдружаването е минимално – има 18-19 групи и организации на производителите, като една организация включва обичайно около 8-9 души. От земеделеца се иска да произвежда количество и качество, като той трябва да продава 80 процента от продукцията си през организацията, защото тя е търговецът и логистикът, който трябва да има административен капацитет.
„Нашата организация, в която и аз участвам, на един етап наброяваше 12-13 души, но броят им се редуцира заради условията за функционирането на структурата. Като членове на организация, ние трябва да начислим ДДС при търговската сделка с организацията и се получава двойно облагане. Когато се прави ревизия на един от членовете, задължително се правят ревизии и на другите, което е един постоянен тормоз. Данъчните не могат да различават какви субекти са групите и организациите.“
В сектора на трайните насаждения сдружаването е по-различно, защото всеки производител има различна сортова структура и се изисква по-дълъг период за реорганизация на производството, смята Цеков.
Малко по-различна е картината в животновъдството. В овцевъдството има доста групи и организации и сдружени фермери – над 350, и всички са членове на НОКА, обяви Симеон Караколев, според който участието в групи и организации на производителите е единствената алтернатива за малките и средните животновъдни стопанства.
Той посочи, че в Европа се сдружават 30-40-50 процента от фермерите, защо в България не е така? Защото има едно неразбиране и липсват нормативна база и достатъчно стимули.
Според Караколев нормативната база трябва да е такава, че фермерът буквално да бъде задължен да се бъде в кооператив, ако иска по-добра цена, ако иска да получи по-високи субсидии.
Няма национална политика за сдружаването у нас, обобщи Караколев, като посочи за пример кооперативите в Европа, които имат данъчни облекчения, имат дори функции на кредитиращи институции, там са регламентирани сделките с търговските вериги.
„Цяла Европа е кооперативна, кооперирането има своите върхове след Първата и Втората световна война, като България е била един от пионерите в този процес. При индивидуализма, който е в момента, такова ни е дереджето. Огромна част от браншовиците дори не разбират какво е коопериране. Имаме Закон за кооперирането, който не е съвършен, но е доста добър, който иска малки промени, но е нужна и намеса на държавата. Има неразбиране и нищо не се прави. Защо да се кооперираш, ако нямаш стимул да го правиш“, пита Явор Гечев, съветник по земеделие на президента на РБългария.
Той посочи следния пример: „Ако аз и 10 души се кооперираме, държавата ми слага таван на плащанията. Освен това кооперацията е друго юридическо лице – тоест, аз трябва да си продам продуктите на кооперацията и това е данъчна сделка. В крайна сметка аз си създавам административни и данъчни затруднения. Как е в Европа – там се правят кооперативни сделки, които са различни от търговските сделки – примерно, събирате си заедно млякото, преработвате го, но това не е данъчна сделка. И когато продадете крайния продукт, данъчната тежест се разпределя.“
