Прогнозируемост в сектора липсва, напояването е ключовият спасителен механизъм
Пазарната картина в сектор „Зърнопроизводство“ остава повече от несигурна. Секторът е притиснат от ниски изкупни цени, високи производствени разходи и климатични предизвикателства. На този фон напояването се очертава като критично важно условие за устойчивото развитие на зърнопроизводството, коментира Стоян Вълев, изпълнителен директор на фирма за търговия и съхранение на зърно.
По думите му, ако тази година се определя като нулева за българските овощари, то за зърнопроизводителите се очертава да бъде успешна. Жътвата вече започна и първите сигнали са обнадеждаващи.
„Това, което виждаме, са много добри добиви и на този етап и добро качество, коментира Вълев. - Говорим за добиви между 500 и 800 кг от декар при ечемика, като нашето очакване е да приключим на около 650 кг. При пшеницата първоначалните добиви също са отлични, което е добра новина за българските земеделци.“
Реколтата може да е добра, но икономическата аритметика трудно излиза. „Както почти всеки път, когато има хубави добиви, има ниски цени. В момента те са изключително ниски. Върнахме се на нивата от 2017–2018 година, но тогава разходната структура беше съвсем различна. Един тон тор струваше 300 лева, днес поне 600, ако не и повече. Средната рента беше 40–50 лева, днес по-скоро 60–70. Ниските цени са голям проблем, но това не е нещо, което ние можем да управляваме“, посочва експертът.
България е малък играч в Черноморския басейн и се съобразява с динамиката, задавана от Русия, Украйна, Румъния и Франция. Пазарът се диктува от глобалните тенденции, в които климатът се превръща в основно предизвикателство.
„За втора поредна година дъждовете спират след края на май. Ставаме свидетели на изключително сухо лято с високи температури. На този етап ситуацията не е критична, но ако прогнозата се сбъдне и температурите останат около 35 градуса без дъжд в следващите дни, напълно реалистично е да видим добиви от царевица под 200 кг/дка. Ние не сме готови за такава ситуация. Не можем да избегнем царевицата – тя е най-доходоносната култура в световен мащаб. Но не можем да я отглеждаме ефективно, защото нямаме поливно земеделие. Така че, ако трябва да обобщя – ниски цени, лошо време за пролетниците и високи разходи са големите проблеми на българските земеделци в момента.“
Въпреки всичко, Вълев не е песимист за ценовото бъдеще. Ниските цени към момента се дължат на огромния жътвен натиск от Черноморския регион.
„Нека бъдем реалисти – преди три месеца продавахме ечемик на 400 лева, сега на 300. Но няма да остане така. Всяка година, когато тръгнем от ниски цени, след септември–октомври те започват да се вдигат. Това е краткосрочен проблем с ясно и тествано решение – не се продава по време на жътва. По това време предлагането е огромно – целият свят предлага, а търсенето е само една 12-а от годишното. Трябва да се изчака периодът, в който търсенето се увеличава, а предлагането спада.“
Напояването остава ключова тема, която вече не може да бъде пренебрегвана. „Днес Гърция напоява цялата си царевица, твърда пшеница и памук. Прибират средно по 1.5 тона царевица от декар, а ние – 200 кг. Разликата е огромна. Водата, с която те напояват, идва от България по реките. Румъния и Сърбия инвестират сериозно в поливно земеделие. Те разбират, че инвестицията в канали за напояване е толкова важна, колкото магистралите. Както магистралите подобряват цялата икономика, така напояването развива целия агросектор.
Ако постигнем добив от един тон царевица, себестойността ще падне значително. Това ще подкрепи не само растениевъдството, но и животновъдството. Но земеделците не могат да изградят напоителна инфраструктура сами – това трябва да стане с участието на държавата“, категоричен е Вълев.
Геополитическите сътресения допълнително усложняват ситуацията. Войната между Израел, САЩ и Иран повиши цената на петрола с 10 долара, което незабавно повлия върху маслодайните култури и зърното. „Имаше разумни земеделци, които се възползваха от скока и продадоха навреме, но този пик изчезна със същата скорост, с която се появи. Върнахме се към пазар, доминиран от огромно предлагане на пшеница и ечемик от Черноморския регион, Франция и други страни. Купувачите изчакват с покупките, което натиска цените надолу.
„Всичко, което се случва в другия край на света, веднага рефлектира върху нас. Между 2012 и 2020 година агросекторът не беше атрактивен за финансовите институции. Фундаментът движеше пазара. Тогава дори промяна от 1–2 евро в цената беше тема за дълги обсъждания. Днес обаче агросекторът е изключително интересен за големите фондове – особено в САЩ, където се влагат милиарди долари. Те търгуват чрез алгоритми, които променят цените с по 5–10 евро дневно. Това ни засяга пряко.“
Глобалният ред се променя. Живеехме в относително спокоен свят. Днес силните държави взимат каквото поискат, без предупреждение. Това поражда конфликти, войни и преобръща икономическата логика, допълва Вълев.
В този контекст, според него, всякакви опити за прогноза изглеждат обречени на провал. Пазарът е част от сложна, динамична и често непредсказуема глобална картина.
