За да се създаде траен имунитет срещу вируса, обаче, е необходимо да се направят две имунизации – фактор, който допълнително би ограничил наличните количества ваксина в условия на пандемия
Невъзможността да се произвеждат бързо големи количества ваксина – особено когато става въпрос за силно изменчив вирус като грипния - е сред сериозните проблеми пред производителите. В момента се разработват ваксини срещу опасния и за хората щам на птичия грип H5N1, който през последните години причини смъртта на десетки хора в Азия, а наскоро и в Европа.
Миналата година се появиха и данни за първите успешни изпитания на нови ваксини. За да се създаде траен имунитет срещу вируса, обаче, е необходимо да се направят две имунизации – фактор, който допълнително би ограничил наличните количества ваксина в условия на пандемия.
Стандартният метод за създаване на противогрипни ваксини се основава на разработена преди около 60 години методика. Вирусът се инжектира в оплодени кокоши яйца, които след това се инкубират, за да може вирусът да се размножи в растящия птичи ембрион. След това, вируса се събира от ембриона, пречиства се и се обработва за да се създаде ваксината. Процесът отнема минимум 6 месеца – време, през което при евентуална пандемия вирусът би причинил смъртта на милиони.
Методът с кокошите яйца е ефикасен, но бавен. Именно заради това голям интерес предизвиква разработката на група учени под ръководството на Андреа Гамбото от Университета в Питсбърг, САЩ. Учените са разработили система, която позволява създаването на големи количества противогрипна ваксина само за 36 дни след идентифициране на грипния щам. Вместо кокоши ембриони, Гамбото и неговите сътрудници използвали клетъчни култури като среда за размножаване на вируса. С методите на генното инженерство, те комбинирали генетичен материал, кодиращ белтък от обвивката на грипа, т.нар. хемаглутинин, с гени на аденовирус, най-честия причинител на настинки. Аденовирусните частици се явяват носител на хемаглутинина на птичия грип - те се размножават в клетъчни култури, а полученото количество нови частици, носещи почерка на грипния вирус се използват за създаването на ваксина. Създадената ваксина осигурила 100% защита срещу птичия грип при птици и мишки. Според Гамбото, резултатите са много успешни и дават основание за провеждане на тестове при хора. За целта той е поискал от американското правителство финансиране в размер на 2 млн. долара. Използването на клетъчни култури за създаване на ваксини не е нова идея - по този начин от години се произвеждат ваксините срещу детски паралич например. Производителите на ваксини обаче не искат да се разделят с традиционния метод, при който се използват кокоши яйца, тъй като този начин е изпитан и наложен от практиката. Всяко нововъведение би изисквало допълнителни тестове, за да се докаже безвредността на така произведените ваксини за хората. Заплахата от грипна епидемия обаче може да стимулира научните изследвания в тази област и да доведе до въвеждане на новите, по-бързи методи в практиката на големите фармацевтични компании.
