Растителната защита в условията на климатични промени: нови рискове, забавени иновации и необходимост от гъвкави решения
Климатичните промени и строгите регулации в Европейския съюз поставят земеделците, научните институции и агрохимическата индустрия пред все по-сериозни изпитания. Затоплянето, промяната в валежните режими и по-дългите вегетационни периоди благоприятстват развитието на нови и вече установени вредители, които застрашават добивите и сигурността на хранителната верига.
В Северна България, например, сивият царевичен хоботник, телените червеи и щурците вече се превръщат в икономически значими вредители. Липсата на ефективни продукти за третиране и обеззаразяване на семената, които в световен мащаб са признати за най-ефикасна първоначална защита, създава сериозни затруднения за производителите. Уврежданията, причинени от тези вредители, често остават подценени, докато не доведат до масови поражения и сериозни загуби.
Същевременно, процесът по регистрация на нови активни вещества в ЕС отнема средно между 10 и 15 години. Причината се крие в множество оценки, свързани със здравето на хората, безопасността на околната среда и остатъчните вещества в храните. Това води до значително забавяне на внедряването на иновативни решения. Само през 2024 година в ЕС са забранени 7 активни вещества, докато нито едно ново не е одобрено, съобщи за АГРО ТВ Невена Петрова, зам.-директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
Регулаторните изисквания оставят производителите с ограничен избор, особено при борбата с устойчиви и агресивни вредители. Биологичните продукти, макар и все по-предпочитани, също имат своите ограничения – най-вече по отношение на условията за приложение и по-ниската им ефективност в конвенционални мащабни стопанства.
Понятието "иновативна растителна защита" днес се свързва не толкова с нови молекули, колкото с подобрения в начина на приложение – чрез съвременни дюзи, прецизна техника, аджуванти и по-добро управление на обработките.
В този контекст, фермерите са принудени да търсят алтернативи – от прилагане на сеитбооборот и агротехнически мерки, до използване на всички налични продукти с различен механизъм на действие, за да избегнат резистентност. Особено внимание се отделя на лозарството, където за един сезон се правят до 7 третирания, и грешният избор на продукт или схема може да доведе до резистентност и загуба на ефективност.
Контролът върху нелегалните продукти също се затяга. В България Агенцията по безопасност на храните следи стриктно за нерегламентирани практики. При установяване на наличие на неразрешени активни вещества в продукцията, фермерите подлежат на санкции, а продукцията – на унищожение.
„Зелената сделка“ и амбициите на ЕС за намаляване на пестицидите изискват от производителите гъвкавост и адаптация. Но и поставят пред тях трудната задача да бъдат конкурентоспособни спрямо производители извън ЕС, където регулациите са далеч по-облекчени.
Биоземеделието бележи растеж, макар и ограничен. Министерството на земеделието насърчава сектора, но основната тежест в осигуряването на продоволствена сигурност продължава да пада върху конвенционалното земеделие, където се работи при висок риск, високи разходи и силен натиск от страна на пазара.
Междувременно, заплахите не спират да се множат – едно от новите предизвикателства е повторното установяване на мароканския скакалец, който със своята адаптивност и всеядност изисква бързи, ефективни и навременни действия от страна на земеделците и институциите.
В този динамичен контекст, спешната нужда от нови решения, балансирани регулации и по-добра координация между държавните органи, фермерите и индустрията е по-очевидна от всякога.
