Местните епизоотични комисии работят денонощно
След открития мъртъв лебед на стената на язовир Цонево в община Дългопол, властите взеха изключителни мерки за сигурност. Забранен е достъпа на хора до водното съоръжение, като ограничението важи особено за малцинствените ромски групи. Мярката се взема за да не се разпространяват чрез полепнали по обувките екскременти от болни птици.
Започват и масови хайки за изтребването на безстопанствени кучета и чакали, които ядат труповете на мъртвите птици и така могат да се превърнат в преносители на заразата.
Първоначалните проби от мъртвия лебед потвърждават наличието на вируса Н5, но се чакат окончателните резултати от Великобритания. Н5 не е опасен за хората. Зачестилите случаи на заболяването сред лебеди на различни места в страната дават основание специалистите да смятат, че болестта съществува сред дивите прелетни птици. Трябва да се блокира възможността да се разпространи сред домашните птици.
Това стана ясно на брифинг при областния управител на Варна Петър Кандиларов, след заседание на Областната епизоотична комисия. В срещата взеха участие д-р Тенчо Тенев, главен държавен здравен експерт в Министерството на здравеопазването и секретар на кризисния щаб и д-р Пенчо Каменов от Националната ветеринарно-медицинска служба.
Д-р Тенев обясни, че ще проучи въпроса за промяна в съществуващите нормативи и да се издаде съответната заповед, която чрез областните управители да даде възможност на кметовете в общините да конфискуват домашни птици от дворовете на стопаните, когато не се спазват предохранителните мерки или има опасност от разпространение на вируса. За щастие, язовир Цонево е далеч от населени места. В близост няма плаващи във водоема домашни птици и засега случаят е единичен. Експертите успокояват, че няма опасност от зараза на водата в язовира.
Петър Кандиларов посочи, че навсякъде има местни епизоотични комисии. Най-добре работят екипите във Варна, Дългопол и Девня, но има места, където се проявява небрежност и не се работи на ниво. Под ръководството на шефа на РВМС д-р Динко Нешовски ветеринарите работят денонощно. Вече са проверени над 630 домакинства, 250 ферми, 190 реки и язовири. Изпратени са за изследване над 600 проби в София.
Двете големи болници във Варна - "Света Марина" и "Света Анна", са в пълна готовност да реагират. Представители на министерството увериха, че вчера от столицата към лечебните заведения е тръгнала партида с препарата "Тамфилу" за нуждите на лечебните заведения и на ветеринарните инспектори, които контактуват с умрели птици.
На вчерашното заседание на областната комисия се взеха няколко решения, които целят засилване на контрола. Сред тях са подаването на сигнали от ежедневните наблюдения всеки ден до 16 часа на шефа на РВМС д-р Нешовски, който ще представя доклад. Всеки ден да се изпращат сведения до НВМС.
Кметовете заедно с ловните дружинки ще следят за наличието на бракониери. Ще се осъществяват мероприятия за прекратяване на незаконния отстрел. РДВР от своя страна ще затвори всички нерегламентирани тържища на животни.
Няма опасност от заразяване с болестта, ако се консумират български бройлери и птичи продукти. Опита от възникналите в Азия огнища показва, че за период от 12 до 24 часа измират 50 % от кокошките във фермите при поява на вируса. Предлаганите на нашия пазар стоки минават през контрол от ДВСК и след това отново има изходящ ветеринарен контрол. На пазара птичите продукти отиват със съответния документ.
На днешната среща бе припомнен забравения факт, че птичи грип в патици от Бургас е открит у нас още през февруари 2005 г. Микробиолог от института в Стара Загора е изпратил проби във Великобритания, където тестовете са потвърдили наличието на вируса на птичия грип от щам Н6N2. На въпрос каква е разликата от опасния за човека вирус Н5N1 и H6N2, д-р Нешовски каза, че има гаранция, че тази разновидност е опасна само за птиците, но не и за хората.
Първият засега случай във Варненско с умрелите патици във ферма в с. Брестак, община Вълчи дол, се оказа фалшив сигнал. Причината за измирането на 20-30 животни е в следствие на хранене с неподходящ фураж. След смяната му с по-качествен, останалите птици са се възстановили и са живи и здрави, каза още д-р Нешовски.