От ферма до база данни: бъдещето на селекцията на кравите у нас
Пилотният проект и първите резултати
В България новите технологии в говедовъдството все още не са широко възприети от съществуващата система за селекция. Геномната оценка е една от тях, заяви Тодор Арбов, консултант по млечно говедовъдство. Пилотен проект, проведен в страната, показва реалното състояние на сектора и резултатите не са особено окуражаващи. От 13 ферми, включени в експеримента, 10 отбелязаха негативни резултати по ключови показатели – индексът за нетна пожизнена печалба (Net Merit), потенциалът за млеконадой, комплексният индекс за крака и копита, както и индексът за виме. Само две ферми показаха положителни резултати, но те работят с геномна оценка самостоятелно в последните няколко години.
Международни бази данни и възможности за България
Тези данни вече са включени в международната централна база, която обхваща 83 страни, включително България. Ползването на базата, която струва около 7 долара на женско животно, се прави само веднъж в живота на животното, тъй като ДНК-то е неизменно. Изграждането на национална база обаче е трудно – България няма достатъчно популация, а процесът би отнел поне 10 години. За сметка на това, чрез генотипиране и използване на вече съществуващата база, проблемите могат да се адресират в рамките на 3-4 години.
Ecofeed – индексът, който намалява разходите и метановите емисии
Новият индекс Ecofeed се базира на база данни от около 120–150 хиляди животни, далеч повече от официалната база с 11 000. Ecofeed позволява намаляване на консумацията на храна с 15% и на водата с 20%, като същевременно намалява метановите емисии с 20–25%. Това се постига чрез селекция на по-малки, но продуктивни крави. Съществуват отделни Ecofeed индекси за юници и крави, както и общ индекс „еко долари“, който показва колко разходи може да спести фермерът за целия продуктивен живот на животното.
Здраве и продуктивност
Не по-малко важен е и индексът за здраве на животните, който отчита най-честите заболявания – мастити, метрити, кетоза, задържане на плацентата, млечна треска. Геномната оценка позволява да се предвиди вероятността за появата на тези заболявания, а също и индексът за соматични клетки, отговарящ за здравето на вимето.
Дигитализация и изкуствен интелект на фермата
Нови технологии, дигитализация и изкуствен интелект вече се прилагат в практиката. Чрез AI се обработват огромните бази данни и се определят биците, подходящи за конкретна ферма. Програмата използва над 8 000 маркера, като създава индивидуални случни планове за всяко животно в зависимост от целите на фермера.
В България обаче липсва национален индекс за сортиране на кравите. Въпреки това, модерните ферми имат компютърни системи, които ежедневно показват кои крави са подходящи за селекция.
Субсидии и икономика на млечното производство
Препоръката към фермерите е ясна – да прилагат новите технологии, но това трябва да бъде национално и политическо решение. Средствата, които сега се отделят за млечни проби, могат да се пренасочат към генотипиране на новородените женски, ако нормативната база се промени.
Тенденциите в животновъдния сектор показват увеличаване на броя животни и внедряване на роботизирани ферми, заради недостига на работна ръка. Младите и амбициозни фермери искат да се развиват, но без субсидии някои ферми биха фалирали моментално. Това създава противоречия – дали помощта да бъде социална, или насочена към внедряване на нови технологии.
В чужбина подходът е различен. В Америка няма директни субсидии – правителството интервенционно купува мляко, ако цената падне под себестойността, а Канада прилага квотна система. Там правото да се държи една крава струва около 30 000 долара, което затруднява младите фермери. В България пък млякото се плаща по обем, а не по съдържание на протеин и мазнини, което би било по-справедливо, но пречи на преработвателите, чийто интереси явно са по-силни от тези на фермерите.
Какво трябва да се промени в българското животновъдство
В заключение, за да се оправят проблемите в млечното производство, първо трябва да се определят цели за субсидията на кравите под селекционен контрол. Без яснота около целта се получава хаос и неясно кой подход е правилен.
