Малко стопанство, голяма страст
Сред десетките посетители на специализираното събитие Smart Poultry & Pig World 2025 се откроява една усмихната дама – Татяна Кадънкова. Тя се определя като „любител птицевъд“ и макар стопанството ѝ да е още прохождащо, в думите ѝ личи страстта към животните и желанието за развитие.
„От няколко години отглеждам кокошки носачки, предимно от породата Ломан Браун. Това е яйценосна порода – устойчива и продуктивна, затова и я харесвам. Имам и няколко други вида, но те са по-скоро допълнение“, споделя Татяна. Засега стопанството ѝ е малко и продукцията – ограничена. Яйцата се реализират основно сред приятели и познати. „Месото не е приоритет, по-скоро яйцата. Надявам се в бъдеще да се разрасне и да предлагам повече.“
Като млад стопанин тя вижда в подобни събития възможност да научи нови неща. „Винаги гледам да посещавам такива форуми – тук човек може да чуе за нови практики, за храненето на животните, за биологични препарати. За мен е важно кокошките да бъдат отглеждани възможно най-естествено, с минимална употреба на лекарства. Химията в живота ни е достатъчна – не искам тя да присъства и в храната.“
Финансирането обаче остава голямо предизвикателство. Засега всичко е на самоиздръжка. „Знам, че има програми за подпомагане, особено за млади стопани. Проучвам ги, но съм още в началото. Надявам се да се възползвам, когато дойде моментът за разширяване.“
Татяна не е сама в усилията си – често обменя опит с други малки земеделци. „Обединяваме се, макар и неформално. Например, когато имам нужда от свежа кръв за кокошките, купувам яйца от други стопанства. Така си помагаме.“
Грижата за животните обаче носи и своите трудности. Това лято най-голямото предизвикателство се оказват акарите, разнасяни от прелетните птици. „Наложи се да инвестирам в нова ограда и навес. Кокошарникът е техният дом, затова се старая да бъде максимално удобен и защитен. Но винаги има какво още да се направи.“
Въпреки препятствията, бъдещето пред стопанството изглежда обещаващо. „Мястото, което имам, позволява отглеждането на до 50 птици. Засега това е таванът, но с времето бих искала да го разширя и да обновя сградата. Вярвам, че стъпка по стъпка ще успея.“
Историята на Татяна Кадънкова е още едно доказателство, че българското птицевъдство има своята сила именно в малките, но упорити стопани. Те са тези, които с любов и постоянство търсят пътя към устойчивото земеделие – с грижа за животните, за природата и за храната, която достига до нашата трапеза.
