Само той би помогнал за оцеляването на малките стопанства
Различните форми на сдружаване в земеделието са ефикасни начини за малките производители да стигат до пазарите във и извън България. За опита си в тази връзка свидетелства птицевъдът Николай Колев, който отглежда 11 000 кокошки носачки. Той и петима негови колеги са обединили усилия, макар че държавата не е създала регулаторна рамка за това.
„Все още няма закон за кооперативите. Това е един сериозен проблем, на който държавата трябва да обърне внимание. В асоциацията, в която членувах, намерих съмишленици. Събрахме се шест човека и регистрирахме дружество, което е едно от първите работещи обединения. Две години и половина не сме успели да се скараме, което е похвално за България. От началото на годината успешно работим с Полша и с Унгария. Когато са обединени, малките стопанства имат възможност да оцелеят“, свидетелства Колев.
Според него, причината заради която стопаните се притесняват от коопериране, е лошото наследство от ТКЗС-тата, оставило съмнения у хората относно сдружаването. Идеята на кооперативите е малките стопанства да могат да ползват едни и същи активи.
„Последните три години ситуацията с търговията на яйца е много благоприятна. В Европа и в света има много сериозен проблем с птичи грип и има нужда от снабдяване. Кооперирането позволява да се достигнат нови територии, Съответно цената в България се повишава. През 2022 г. работихме на загуба – общо за сектора тя беше около 60 млн. лв. 2024 и 2025 са сравнително успешни. Себестойността на всеки един продукт от животински характер е много сложна, защото не става дума за обикновено производство. Там не можеш да отчетеш абсолютно всички параметри и по този начин трудно можеш да направиш себестойност на яйцето. Колкото повече се окрупняват малките ферми, толкова по-ниска ще бъде себестойността“, споделя птицевъдът.
Николай Колев е категоричен, че няма разликата между крайния продукт от подови кокошки и този от клетъчно отглеждане. Качеството се определя от храната на птиците, казва той. По думите му, в производството на яйца в България няма зловредна химия
Птицевъдите получават възстановяване на разходи за допълнително поети ангажименти за хуманно отношение към птиците. Отвъд това те не са бенефициенти на държавно подпомагане. Вносът от Украйна е повлилял зле на българските производители на яйца, казва Колев. Той е убеден, че браншът има нужда най-вече от стабилност, за да могат да се правят инвестиции и да се ценообразува адекватно. Министерството на земеделието трябва да помисли за защита на родното производство при внос от трети страни, завърши птицевъдът.