В семейното стопанство на Раде Младенов се отглеждат елинпелински овце и биволи, със затворен цикъл на производство
В подножието на планината, далеч от шума на града, едно семейство е превърнало животновъдството не просто в работа, а в начин на живот. „Който обича работата си, няма нито един работен ден“, цитира Конфуций стопанинът и с усмивка добавя: „Ние нямаме работни дни – затова сме щастливи.“
Фермата е малка и семейна. В нея работят той, съпругата му и една жена, която продава в мандрата. Всичко останало – косене, балиране, приготвяне на фураж, доене, почистване, пашуване – е в техни ръце. Дори при суша и оскъдни пасища, те не се отказват. „С Божията помощ и с мерака, който имаме – това ни крепи. Ако не го усещаш отвътре, не можеш да го правиш“, казва Раде Младенов.
Родова традиция
Меракът му е наследен – той е трето поколение животновъд. В семейната книга за историята на селото, неговият род е описан като добри стопани и земеделци. „Заложено ми е в гените – просто реших да го продължа“, споделя.
Съпругата му, родена в града, е направила голямата крачка да заживее на село. „Не знаеше какво я чака, но ме подкрепи безусловно. Без нея едва ли бих се справил“, признава стопанинът. Запознали се на конен преход в Стара планина, а любовта към животните и природата ги събрала завинаги.
Файтонът с история
В двора стои стар файтон – истинска реликва с романтична стойност. Купил го от приятел, след като вече имал двата коня от детската си мечта. На сватбата им файтонът водел цялото шествие. „На всеки празник е с нас – носи сантиментална стойност“, казва той.
От обич към отговорност
В стопанството отглеждат 80 овце от Елинпелинска порода, или както я наричат „биза овца“, и 30 бивола. „Това е страхотно народно наследство. Трябва да запазим породите, защото загубим ли ги – връщане няма.“
Трудът е тежък, но двамата не се оплакват. Дори сега, когато чакат третото си дете, съпругата му работи в мандрата, прави сирене и продава. „Тя е герой“, казва мъжът и признава, че и след години е влюбен в нея „като в първия ден“.
Борба и предизвикателства
Въпреки че европейските политики говорят за подкрепа на семейните ферми, семейството рядко я усеща. „Виждаме как в други държави малките стопанства се развиват, а тук се унищожават. Нужна е реална подкрепа – пътища, вода, ток, достъп до пасища за реалните производители.“
В мандрата работят по Наредба 26, а затварянето на производствения цикъл – от суровината до готовия продукт – им носи сигурност и печалба. Но разходите за издръжка на животните, данъците и осигуровките често оставят печалбата на заден план.
Мисия и вяра
Освен фермер, стопанинът учи в Софийската духовна семинария. „Господ определя пътя ни. Моля се да имаме сили да вървим по него и за здравето на децата ни“, споделя той.
За бъдещето е реалист: „Не държим децата да станат фермери, но искаме да са добри хора. А дали имаме бъдеще като стопани – това е въпрос, който бих задал на всеки европейски комисар.“
И докато разговорът свършва, в двора се чува блеене. Денят във фермата няма празник – но за това семейство той е изпълнен със смисъл.
