Пчелите и политиката: как ОСП влияе на българските пчелари
Визията за следващата ОСП вече е известна. Какъв е прочитът на Сребрин Илиев, заместник-председател на Националния браншови пчеларски съюз?
Европейските пчелари да бъдат включени в схемата за т. нар. обвързана подкрепа, предлага агрокомисарят Кристоф Хансен.
Това е добро и лошо. Добро е, защото вече се предвижда реално директно подпомагане. Ние сме правили тази процедура в 2011 година, само че беше неуспешна, защото беше единствено за пчелен мед, подобно на схемата за обвързаната подкрепа при животновъдите за млякото. Тя обаче е неработеща за пчеларството. Защото, ако секторът бъде обвързан с един продукт, хората ще започнат да се „настаняват“ в схемата и да искат да произвеждат само този продукт, с цел да получат подпомагане.
Защо броят на пчеларите, които кандидатстват по т. нар. пчеларски интервенции, е катастрофално нисък?
Както казват нашите деди, рибата мирише от главата. Тези девет интервенции имат задължителен характер като текст, но са свободни като дейности.
И когато ти си направил на ниво програмиране неправилни дейности, т.е. не си изследвал истинските нужди на пчеларите, те няма да имат интерес да кандидатстват по въпросните интервенции.
Ние всъщност нямахме добри резултати още по Националната пчеларска програма, постигахме ги с технически похвати, като постоянно пренареждахме средствата към само една единствена интервенция - за материални активи. Ролята на тези интервенции не е да осигури технологична модернизация и преустройство на пчеларството, тя е някаква форма на запазен бюджет – само за пчелари. Особено в материалните активи, тя трябва да даде не технологична модернизация на стопанството на един пчелар, а да даде само най-необходимото на минимално ниво – за малки и средни пчелари предимно.
Тези, които са големи и искат технологична модернизация, нека кандидатстват по голямата интервенция в Стратегическия план - за инвестиции в материални активи. И по нея пчеларите са с приоритет.
Ще ви дам пример от интервенцията за материални и нематериални активи. Максималната помощ е 4000 лева. От списъка с активи, които са написани, над 90% от тях имат единична стойност по-голяма от максималната стойност на подпомагане. Тоест, за пореден път сме заложили един Франкенщайн.
При интервенцията, свързана с борбата с агресорите и болестите в пчелина, неусвоените средства са в размер на 67%. Вашият коментар?
Мисля, че това е катастрофа. Истината е, че масовото ниво в българското пчеларство е много ниско. Има една малка група, 15-20-30 човека, които са на изключително високо ниво, със завършено висше образование, магистри по пчеларство, включително ветеринарни лекари - при тях компромиси няма. При останалите картината е катастрофална – самовлюбени, със съзнанието, че всичко знаят, защото нещо са прочели в интернет.
Големият проблем на българското пчеларство обаче е друг - ние си мислим, че с технологични познания ще решим проблемите.
Навлизането в професията „пчелар“ е много леко. Купуваш пет кошера, купуваш си духалка, прашалка, центрофуга - слагаш булото и почваш да отглеждаш пчели.
Пчеларството е бизнес. От него трябва да имаш доходи, от които да се издържаш. И от там трябва да се започне. Другото са шменти – капели.
И още нещо. Българският пчелар е много наивен и голям индивидуалист. Просто естеството му на работа го прави слабо социализиран. Затова е ниско и нивото му на коопериране.
Малко са хората, които имат кооперативна стратегия. Не говорим за кооперация, а за кооперативна стратегия – това са различни неща. Затова съм повече от скептичен за бъдещето на българското пчеларство.
Материалът подготви Анета Божидарова
