Млад фермер избира България пред чужбина и гради стабилно стопанство без външно финансиране
„Можех да замина за чужбина. Но реших да ми е по-трудно. По-добре е да пробваш тук нещо свое. Това си е предизвикателство.“ Така започва разговорът ни с Васил Дамянов, фермер трето поколение, който съзнателно е избрал земеделието и животновъдството в България пред по-сигурна и лесна работа извън страната.
Избрах трудния път
„Всички можем да заминем и да работим навън. Но реших, че по-добре да се боря тук. Да си развиеш нещо твое – ти да поемаш рисковете, ти да отговаряш за нещата, ако се объркат.“ Васил се връща към решението си от 2011 г., когато започва със скромни 20 крави и 50 декара земя. Днес стопанството му обхваща над 1500 декара арендована земя и пасищно отглеждане на говеда.
От холдинг към собствена ферма
Преди да се посвети на стопанството си, Васил е работил в холдинг, занимаващ се с производство на биогаз. Образованието му също е свързано с природата – завършил е Аграрния университет, специалност „Опазване на околната среда“. „Работата ми там съвпадаше с образованието, но усещах, че искам нещо свое. Реших да инвестирам в нашата ферма – работех и реинвестирах.“
Наследство, но не по принуда
„Фермер съм трето поколение – дядо ми, баща ми, всички са гледали животни. Но това не означаваше, че и аз трябва. В началото се колебаех. Излизахме на бригади в Германия. Мислех си дали да не остана там. Но през 2011–2012 г. вече знаех – ще увеличавам стопанството и ще се занимавам сериозно с това.“
Гледане на животни – 365 дни в годината
Фермата днес разчита основно на пасищно отглеждане на крави. Заради жегите, животните се прибират към обяд, а от септември започва дохранването. „През зимата няма пасище. Миналата година, заради пожарите, кравите не излязоха до април. Това е огромен финансов удар. Но с животните работиш всеки ден – 365 дни. Вчера, например, теле не беше добре – ловиш го, ветеринар идва, лекува. Това е животът.“
Работа с минимален персонал, но с механизация
„Имам един постоянен пастир и няколко временни работници. Най-важен е ветеринарят.“ През последните години Васил механизира процесите, за да се справя с недостига на работна ръка – нови трактори, кръгли бали, хранителна пътека. „Целта е да намалим времето за ръчна работа. Всяка година надграждаме нещо.“
Без субсидии, без проекти – само с печалба
„Не участвам в европейски проекти. Всичко финансирам от печалбата. Дори техниката предпочитам да купувам втора употреба от Германия. По-евтино е и по-гъвкаво.“ Васил не членува и в асоциации. „Кравите ми не са под селекционен контрол. Но използвам чистокръвни бикове от сигурен източник и изчиствам стадото. Във Франция асоциациите работят за фермерите, намират пазари. В България още не сме стигнали до там.“
Във фермата – с визия за 50 години напред
Васил е посещавал френското изложение в Клермон-Феран и ферми във Франция. Оттам заимства идеята за отелвания през януари-февруари, така че телетата да са достатъчно големи през пашата. „Тяхната система е ясна – те произвеждат телета, Италия ги огоява. У нас сме далеч от тази координация.“
Защо не фалира?
„Произвеждам целия фураж сам. Нямам опасения за фалит. Грешките при други са в лошо планирани разходи и прекалено големи стопанства. Там има режими, които ги убиват. При мен е по-малко, по-управляемо.“ Въпреки всичко, Дамянов признава, че натискът е голям – ниски цени на зърното, високи разходи, климатични предизвикателства.
И все пак – изборът остава
„Ако върна времето 15 години назад, пак бих избрал същото. Харесва ми това, с което се занимавам. Не е лесно, но е моето.“
Вижте гостуването във фермата на Васил Дамянов
