Плащанията за фермерите на Запад ще бъдат намалени с около 7%
Все по-голяма част от земеделските субсидии ще се придвижва към страните от Централна и Източна Европа. Плащанията за фермерите на Запад, като тези във Франция например, ще бъдат намалени с около 7%. Това заяви в интервю за EurActiv еврокомисарят по селското стопанство Дачиан Чиолош.
Повод бяха обявените вчера предложения на Брюксел за законодателни промени в общата селскостопанска политика (ОСП). В тях се предвижда новите държави членки да получат "по-справедлив" дял от общата сума в бюджета за земеделски плащания.
Чиолош отказа да уточни колко по-малко ще получава фермер от Франция и колко повече беден латвийски фермер. Той обаче отбеляза, че намаляването на плащанията за по-старите държави членки на ЕС, "няма да бъде толкова важно".
"Нямам точните цифри, но, да кажем, някъде между 1 и 7%. Минималният дял ще е 1% за страните, които получават най-много плащания, максималното намаление ще е около 7%", поясни той. Чолош призна, че промените ще отнемат повече време за селските стопанства на изток заради необходимостта от баланс в разпределението на цялостния бюджет между държавите членки.
В страна като Латвия разликата ще се почувства бързо. Според предложението на Брюксел плащанията за хектар там може да се повишат от 87 евро през 2013 г. до 140 евро през 2020 г., обясни Чолош.
При други нови държави членки като Унгария и Словения обаче няма да има никакво увеличение в дела им, защото техните плащания са вече по-високи от 90% от средното ниво в ЕС, уточни той. В крайна сметка това какво ще получава един фермер ще зависи и от преразпределението между държавите членки, допълни Чиолош.
Според предложенията максимално допустимата субсидия ще бъде 300 хил. евро и ще се въведе прогресивно процентно намаляване на получаваните суми. Неограничените плащания за големите ферми вече не съответстват на новата логика при директните плащания, настоя Чолош.
Един от най-спорните аспекти на предложените реформи са плановете 30% от директните плащания да бъдат насочени към ферми, използващи технологии, които опазват околната среда. Франция вече заяви, че това е твърде амбициозна цел. Чиолош обаче подчерта, че някои еврокомисари дори са настоявали за по-голям процент.
Брюксел опита да избере "прости мерки", които не представляват допълнителен разход за фермерите, но все пак допринасят за доброто управление на природните ресурси, каза Чолош. Т. нар. зелени субсидии нямат за цел да подчинят плащанията по ОСП на екологични условия, настоя той.
Фермерите не могат да бъдат принудени да приемат предложените екологични мерки, няма да има наказания за неизпълнение и в такъв случай плащанията просто ще бъдат спирани, заяви той. Според Чиолош в всичко ще зависи от преценката на всеки фермер дали има полза от изпълнението на новите условия.
