На 15 декември 2005 г. е приета световната декларация за правата на работниците в чаената индустрия
На 15 декември отбелязваме Международния ден на чая. Денят е обявен за празник през 2005 година по инициатива на няколко азиатски държави, които са най-големите износители на популярната напитка, пише Север.бг. Изборът на датата не е случаен - на нея е приета световната декларация за правата на работниците в чаената индустрия.
Освен популярност държавите искат да покажат и проблемите при производството, преработката и търговията с чай, както и да покажат лошите практики, които прилагат големите компании, които се стремят да изкупят суровината на много ниски цени, разорявайки производителите.
На най-широко признание Международният ден на чая се радва в Индия и Шри Ланка, макар и да се чества в много други страни в Югоизточна Азия, Централна Африка и Южна Америка. Според легендите чаят е открит от втория владетел на Поднебесната империя Шен Нунг през 2 737 г. пр. н. е. Той случайно изпуснал няколко листенца на чаения храст в чаша с гореща вода.
Класическата технология изисква листа на растението Camellia sinensis, което вирее в тропичните и субтропичните райони, да се попарят в гореща вода. Според спецификите на климата сортовете на растението, времето за бране и вкусовите предпочитания на хората в различните краища на света, през хилядолетията са се обособили шест вида чай: бял, жълт, зелен, улун (червен), черен и пуар, като всеки следващ е с по-висока степен на ферментация от предишния.
Наименованието на чая в почти всички световни езици произлиза от китайски, като на някои места (например България) е заимствано от северните му диалекти, където думата се произнася "ча", а на други (например Англия) - от южните, където произношението е "те". Първоначално чаят се използва като лечебна напитка, без да се отдава особено значение на вкусовите му качества. Днес той се консумира по различен начин в различните краища на света.
Интересни и екзотични "рецепти" за приготвяне на чай
В Шри Ланка на почит е ароматизираният чай. Основните вкусове, които допадат на жителите на островната страна, са ягода, манго, вишна и шоколад. В Индия пък напитката се смесва с мляко преди консумация. Към нея се добавят много подправки (канела, карамфил, джинджифил), което е типично за индийската кухня като цяло.
Прочутата чаена церемония, която е характерна за Япония, представлява изключително сложен ритуал, който бил задължителен за всички момичета в миналото. Обучението продължавало цели три години, а с овладяването на тънкостите девойките получавали и степени на съвършенство. На всички ни е познат и традиционният самовар, който е задължителна част от интериора на всяко руско домакинство. В северната страна чаят се консумира с мед, захар или плодово сладко.
Значително по-нетрадиционни за нашия вкус са способите за приготвянето на чай в изолираните райони на Азия. В Мианма например листата на чая се използват не само за варене на напитка, а и за основна съставка на салата. В Тибет местните народности смесват чая с мляко от як и му прибавят масло, сол и запържено брашно, за да получат хранителна напитка с висока енергийност. Монголците също използват чая за основа на специфично местно ястие, като го сместват с ориз, пелмени, месо и овча мазннина.
Може би най-добре позната по нашите географски ширини е традицията на английския следобеден чай. Тя била въведена по времето на кралица Виктория (1750 - 1803) от придворната дама Ан Станхоуп, която започнала да изисква слугите ѝ да сервират чай с лека закуска. Хартиените пакетчета, в които се разпространява чаят днес, са дело на американския търговец Томас Съливан. През 1904 година той започнал да предлага мострите в подобна опаковка, за да избегне високата цена на металните кутии.
