Или как да повишим интереса към БДС храните
Храните по БДС да съдържат само български продукти, е било обсъждано на срещата на зам.-министъра на земеделието и храните Явор Гечев и председателя на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. „Започнахме едно добро сътрудничество, но оттук нататък ще се работи по много стъпки и то не само с млекопреработвателите, но и с всяка една от браншовите организации”, обясни министърът.
По време на срещата той е предложил киселото мляко, сиренето и кашкавалът, произвеждани по Българския държавен стандарт, да се правят само от родни суровини. Български продукти да се влагат и във всички останали храни по държавна рецепта.
За храните по БДС трябва да е гарантирано, че са направени само от български съставки. Фермерите обаче контрираха, че трябва да се осигури достатъчно българска суровина. За целта е нужно да се гарантират конкурентни цени и държавна подкрепа за различните сектори.
Ако новото изискване за храните по БДС се приеме, това ще защити в известна степен не само качеството на храните, но и интересите на българските производители. Трябва да има стимули, които да накарат българите да избират родното производство, смята зам.-министър Гечев.
Гечев и млекопреработвателите са се разбрали да работят за доброто на бранша. Срещата бе предизвикана след изказване на Гечев, че у нас не се произвежда кисело мляко, а само йогурт. Млекопреработвателите се разгневиха от думите му и поискаха среща, на която позициите да се уточнят.
Необходима е дългосрочна политика – това е становището на Явор Гечев. Той подчерта, че агроминистерството се старае да работи по дълготрайна политика, чрез която земеделци и фермери да знаят как държавата защитава интересите им.
Според Гечев стандартът “Стара планина” трябва да остане, но при него да е ясно, че не всички съставки са български. Държавата трябва наистина да гарантира, че тези стандарти се спазват, каза Явор Гечев.
Трябва ли храните по БДС да съдържат само български продукти? - това беше темата на седмичната анкета на Agro.bg. Потребителите са се разграничили ясно в две групи:
Абсолютна подкрепа от 86% получават българските суровини, при условие че се гарантират конкурентни цени и държавна подкрепа за различните сектори.
14% смятат, че ако се осигури достатъчно българска суровина ще се подобри качеството на БДС стандарта.
Толкова мащабно ли е производството по БДС стандарт, че ще бъде необходимо осигуряването на достатъчно суровина ?
Законът казва:
"Чл. 5. (1) Българските стандарти се прилагат доброволно."
Уточнение. В този смисъл въвеждането на БДС за храните не е връщане на БДС при храните. Във варианта преди 90-те години БДС беше задължителен държавен стандарт, друга тема е какво беше качеството или асортиментът преди 20 или 30 години.
Ясно е също така, че БДС беше държавен стандарт, а производителите също бяха държавни стопанства. Било е всеобщо и задължително, а днес е пожелателно и документно.
Организацията, призвана да приема, синхронизира, актуализира и прекратява националните стандарти е Български институт за стандартизация. Той създава стандарти, но не контролира спазването им.
В този стандарт отговорността се пада на производителя и държавата. Потребителят и потребителските организации следва да могат да потърсят отговорност – финансова и каквато и да е – и от държавата, в случаите, когато стандартите се нарушават.
Задължително е да има ясно равнище на отговорност и на държавата при нарушение на гарантирания от нея стандарт, още повече пък при вреди върху потребителя.
Само така стандартът ще стане наистина действащ, държавата ще го следи, а производителят ще има респект от институциите. А не да нарича гаранцията документ, а характера му – пожелателен, и да изхожда от концепцията, че тя е висш орган, неносещ отговорност, а само събиращ такси и данъци. И да превръща издаването на стандарти в продажба на стандарти.
На всеки потребител му се иска, стандартът да е гаранция за контрол и качество. Виждали сме продукти с много красиви етикети и отлично описано съдържание върху тях, за които в лабораториите излиза нещо друго. По принцип този факт компрометира и самата система за контрол на храните.
Ето тук си задаваме въпроса дали това ще бъде достатъчно, за да накара българския потребител да избира родното производство.
Всеки сам трябва да прецени, дали влагането на изцяло български суровини ще допринесе за по-доброто качество на произвежданите храни по БДС. Какво ще стане тогава с всички останали, за които няма БДС ? Какви продукти ще се влагат в тях?
