Ние сме учили нидерландците на градинарство, сега те учат нас
От прочути градинари, днес славата на българските производители на плодове и зеленчуци е залязла, секторът е чувствителен, труден и губещ. Но все пак има надежда. Ако се учим от опита на напредналите.
„От нидерландците със сигурност можем да научим много. Навремето те са се учили от нас. Сега ние трябва да се учим от тях. Главно трябва да увеличим тонажите на производство, което те могат да ни научат. Трябва да направим производство, което да е конкурентоспособно, но за да имаме тези обеми, трябва да имаме качествена работна ръка, а тя не съществува“, каза Николай Колев, председател на Съюз на Дунавските овощари по повод посещението на Нидерландска мисия у нас през октомври.Микеле Санторели, чийто бизнес е свързан със земеделие и преработка на плодове, коментира, че в България няма сдружаване, защото „има голямо недоверие в страната. Това е основният проблем и в последните три години виждаме, че надделява материалното над ценностното и етиката и това пречи, казва италианецът.
Кооперирането би имало ползи при покупка на торове и препарати и правилно разпределяне на работната ръка. Съответно такива групи и организации трябва да получават повече субсидии, препоръчва Микеле Санторели. Но има недостиг на желаещи да работят в сектора.
„За да се достигне до по-големите пазари, са нужни няколко фактора - количество, качество, постоянство и предвидимост на доставките, което за един малък производител е немислимо. Малките производители се чувстват по-комфортно от гледна точка на пазар е мнението на Димитър Семерджиев от Хасково, който отглежда трайни насаждения - сливи, праскови, и зеленчуци на площ от около 50 декара.
