Липсват достатъчно преработвателни предприятия
Районът на Кюстендил е известен с черешопроизводството си. Там са концентрирани големи площи с овошки, но парадоксалното е, че именно голямото количество продукция изиграва лоша шега на земеделците там.
„Овощните градини в Кюстендилския край са прекалено много, бълва се много продукция, която няма реализация. Вариантът е да се изграждат преработвателни предприятия.“ Това споделя Димитър Димитров, агроном по образование, който отглежда 20 дка с череши, като това е съпътстващ бизнес на основната му работа – той е фитосанитарен инспектор на граничен пункт „Капитан Андреево“. Земеделецът препоръчва държавата да ограничи създаването на овощни градини, от които се изкарва една и съща продукция. Пазарът е наводнен с череша и слива – именно затова е трудна реализацията им.
Проблемът е с големите чужди вериги, които предпочитат вноса и българските плодове остават непродадени. По думите му трябва да се насърчава засаждането на нови овощни градини с плодове, които липсват на пазара и биха се реализирали по-лесно – като круша, например.
„Бих развил стопанството, ако ми е гарантиран пазарът. Работната ръка също е проблем. При преработката нещата се случват механизирано, което елиминира работната ръка. Трябва да се направят кооперации между земеделските производители, за да реализираме заедно продукцията.“
В началото искал да реализира черешите за прясна консумация, но впоследствие преминава към реализация за преработка в Италия.
