Надеждата остава в природата – и в устойчивостта на самите земеделци, които въпреки всичко, продължават да сеят и да вярват
В Северозападна България стопанство от 500 декара се бори с последиците от една от най-слабите земеделски години в последните десетилетия. Въпреки усилията на земеделеца, който отглежда пшеница, царевица, слънчоглед и сорго, климатичните условия през 2024 г. се оказват изключително неблагоприятни.
Пшеницата е донесла добър резултат – 840 кг от декар, но царевицата напълно проваля кампанията със среден добив от едва 217 кг/дка. „Такова слабо производство не помня. Царевица в Кнежа се гледа от векове, а тази година е срамота – само 200 кг от декар“, споделя земеделецът. Слънчогледът също остава далеч от обичайните добиви – около 230 кг, което е под очакванията за региона.
Въпреки трудната година, надеждите за настоящата кампания остават живи. Засетите площи отново включват пшеница, царевица, слънчоглед и сорго. Очакванията са поне за повторение на миналогодишните изкупни цени, макар че производствените разходи са се повишили значително. Цените на торове, препарати и резервни части за земеделска техника продължават да растат, което поставя допълнителен натиск върху стопанствата. „Всичко е по-скъпо. Дори самата поддръжка на новата техника вече е тежест“, казва Кристиян Върбишки, земеделски производител от района на Кнежа.
Особено остро стои въпросът с рентабилността на производството. „Вчера един човек ми каза, че една баничка струва 2,50 лева, а за нея трябват 6 кг пшеница. При цена от 40 ст. за килограм, това е 2,40 лв. Как да излезем на плюс, ако пшеницата е по-евтина от баничка?“ – възмущава се Кирил Бръмчийски, председател на земеделска кооперация в гр. Кнежа.
Подкрепата от държавата, макар и налична, не компенсира загубите. За пропадналата царевица през 2024 г. стопанството е получило едва 4 лева на декар – символична сума при реални разходи от около 150 лв./дка. „Едно кафе и половина – това е помощта. Но може би толкова могат да ни дадат хората...“
Сред основните затруднения е и реализацията на продукцията. Пазарът на торове е затормозен от бюрокрация, а доставките често са съпътствани от нелогични изисквания. „Продавахме грах – само да го закараме до Шумен, минахме през ад. За торовете също – искат частен транспорт, специални условия, все едно не знаят, че всичко влиза с кораби през митницата.“
Напояването в района практически не съществува. Старите системи от времето на бригадите са напълно разрушени. „Имахме 10 000 декара с напояване, сега всичко е в руини – язовири, канали, всичко. Според мен не подлежи на възстановяване. Трябва изцяло нова система.“
Историята на това стопанство е огледало на проблемите в българското земеделие – липса на стабилност, слаба подкрепа, несигурни пазари и напълно разрушена инфраструктура. Надеждата остава в природата – и в устойчивостта на самите земеделци, които въпреки всичко, продължават да сеят и да вярват.
