Реални ползи от приключилата научна програма „Интелигентно животновъдство“
Резултатите от научните постижения на програмата „Интелигентно животновъдство“ ще бъдат приложими в практиката и са в услуга на потребителя.
В различните области на проекта са включени млади учени, постдокторанти и докторанти, които способстват за изграждане на капацитет, който да продължи разработките и да е подготвен за бъдещите иновации.
За някои от акцентите в постиженията споделиха част от участниците в програмата.
„Работен пакет 3 „Интелигентни системи за осигуряване на генетичен прогрес“ е полезен за животновъдството, заяви ръководителят му проф. д-р Станимир Йотов от Тракийски университет. - Работихме за един по-интелигентен подход, с цел постигане на висока икономическа ефективност. Първото направление са системи за геномна преценка, съсредоточени в няколко направления: определяне на генетични маркери, с които да се идентифицират животни с по-висока продуктивност и плодовитост, за да могат фермерите да изберат най-добрите животни от стадото с цел да получат по-висока продукция и по-оптимизирана репродукция. Известно е, че фермерите трябва да имат определен брой животни и те да бъдат високопродуктивни, за да има икономически ефект и целесъобразност на целия процес.
На второ място направлението, в което работихме, са системите за сексиране на семенна течност, които да имат практическо приложение в животновъдството. Използвайки сексирана семенна течност, се получават женски приплоди. Мъжките животни са нежелани - за тях няма пазар, а млечната продукция има по-висока цена. По-големият брой женски животни също би оптимизирал процеса на производство на мляко и би съкратил генерационния интервал, в който тези животни с висок генетичен потенциал биха се възпроизвели много по-лесно. Икономическата полза от това е голяма, независимо че цената на сексираната семенна течност е малко по-висока в сравнение със стандартната. От практическа гледна точка женските приплоди са от селектирани мъжки животни, произведени с така наречения индекс с лекота на отелване.
Третото направление е системи за производство на ембриони - нарича се ембрио транфер. По този начин използвайки семенна течност с висок генетичен потенциал, имаме възможност да съхраним генетичния потенциал на животните, от една страна, освен това имаме възможност да произведем идентични животни изравнени от гледна точна на продуктивни качества, положителни черти като екстериор и други. Мисля, че резултатите, които постигнахме са налице. И един друг елемент, свързан с работата на нашия пакет е, че колегите работиха по една много важна тема с оглед на генотипиране на така наречените автохтонни породи животни. По този начин нашите резултати ще допринесат за съхраняване на генетичния потенциал на породи, които са богатство на нашата страна.“
Ръководителят на Работен пакет 12 проф. д-р инж. Ивайло Ганев от Технически университет разказа, че по научната програма са разработени технологии за оползотворяване на генерираните отпадъци от животновъдството и създаване на инсталации за енергия. „Страната ни минава на чисто пазарен принцип на търговия с енергия и това са допълнителни приходи за селскостопанските производители.“
Шест подадени полезни модели, част от които са с патентни свидетелства, са резултат от работата в Работен пакет 1 с ръководител доц. д-р инж. Теодора Петрова. „Те могат да бъдат използвани в бизнеса и производството. Направихме QR код на ферма, на която предстои да бъде дооборудвана и доизградена. Технологиите навлизат във всяко направление на всяка смарт ферма. Направихме публикации за използване на безпилотни летателни апарати за сертифициране на пасища. Там правим класификация на трева, пасище, хранителни качества на тревостоя и смятаме, че може да сме изключително полезни за фермерите, чиито животни се отглеждат свободно.“
„Пробвахме и намерихме изход от големия проблем как да контролираме здравословното състояние на животните като телесна температура и други показатели, които да излязат по лесен начин за ползвателя, заяви проф. Иван Върляков, ръководител на Работен пакет 5. - Al е начин за пренасяне на данни и бързо да се разбере, ако има проблем при дадено животно. Успяхме да го направим чрез сензори в търбуха на кравите. Данните от там са повече от лесни за обработка и най-вече намерихме референтните граници и може да кажем: това животно е в норма или има отклонение, отиващо към патология.“„Голям проблем при управлението на пасищата е липсата на данни за състоянието им през отделните сезони. Проблемът в момента е, че фермерите нямат достатъчно добър инструмент за управление на пашата и съвместно се обвиняват с местните администрации на парковете, че нанасят щети, посочи проф. д-р Живко Кръстанов, ръководител на Работен пакет 2. - Ние успяхме да изработим модел за управление на пасищата, като използвахме изкуствен интелект, чрез който в момента се събира база от данни, предвид ботаническия състав на пасищата и най-вече хранителния им ресурс.
Друго сериозно нещо, върху което работихме, е така наречената „виртуална ограда“, както и автоматичното хранене, което е неразделна част от една такава система. Нашите изследвания показват, че още август месец няма достатъчно хранителен ресурс, който да задоволи биологичните нужди на животните. Самият проект е насочен към създаване на безлюдни технологии. Работихме усилено в областта на аквакултурата и имаме много интересни разработки, свързани с успеха на някои специфични дейности.“
В Работен пакет 9 с ръководител проф. д-р Тодор Стоилов е работено по прогнозиране на приходи от мляко и месо въз основа на съществуващи разходи на електроенергия, горива и др.
„Идеята е да дадем на фермера съвет може ли да си купи робот или компютър. Логично е, че без инвестиция рязко не може да се повиши ефективността, но пак наш модел прогнозира кои са максималните нива, които може да допуснат конкретните производители, за да вземат кредит, например.“
