Европари само за истинските биопроизводители

Цветан Цеков, производител на биологични ябълки

 - Г-н Цеков, защо решихте да се занимавате с биологично производство на ябълки?

Преди 14 години, когато започнах да се занимавам с биопроизводство, реших, че това е шанс за страната ни да произвежда чиста, екологична храна. България има почвено-климатични характеристики за такова производство. Масивите, на които отглеждаме плодове, се намират в с. Радотина, близо до Ботевград, където произвеждаме класически планински продукт. Годишно реколтата ни е около няколкостотин тона.

 - Биопроизводството е трудно, а какво да кажем за реализацията?

Биопроизводството е в пъти по-трудно, тъй като с ограничени средства, и то органични, ние трябва да се борим с модерните болести, с настъпващите инсекти, които не са специфични за нашите ширини. Така че, производството на биоплодове е изключително трудна мисия. Реализацията също не е лесна, защото нашият пазар е много латентен, много трудно се развива. Ако в Европа един човек харчи за биологична продукция годишно 30 евро, в България сумата е между 2 и 3 евро. Има обаче едно хронично недоверие към биологичните производители, защото се спекулира. Заради спецификата на производство продуктите са и по-скъпи. Допълнително има надценка, като премине през търговци. Нашият потребител трябва да консумира наистина качествен продукт, но на висока цена, за съжаление. Ние правим така, че да формираме такава себестойност, която да не надвишава много конвенционалното производство. Гледаме разликата да е между 10 и 20%, което е революционно. Изнасяме за Германия за големи брандове, производители на консерви и сокове. Преди две години стъпихме на азиатския пазар. В момента водим разговори с арабски държави.

 - В България как изглежда подкрепата по ПРСР, предназначена за биопроизводство, реално подпомага ли сектора, какви са Вашите препоръки?

В Европа мерките работят, неслучайно потреблението нараства. В България обаче нещата малко се поизкривиха и част от ресурса се оползотворява от биопроизводители, които не са реални. Това е уязвим сектор, който е изцяло зависим от подпомагане, иначе няма как да функционира, затова трябва да има много сериозен контрол от държавните институции върху такива недобросъвестни производители, за да може подпомагането да отива в добросъвестните. Също така, МЗХГ трябва да контролира сертифициращите органи, защото там също се спекулира. Има фирми, които издават сертификат на килограм и именно те изкривяват представата за биологичното производство. Има производители, които не произвеждат нито един килограм биопродукция - в същото време са подпомагани. Но факт е, че за биопроизводителите се дават приоритети по ПРСР, за да могат да инвестират в развитие на стопанства, има подпомагане на площ и т.н., но има едни параметри, които трябва да се обмислят, за да има реално подпомагане.

 - Вие какво подпомагане получавате?

Един сертифициран производител на плодове и зеленчуци получава 105-110 лв./дка. Трябва да се има предвид, че само едно средство за растителна защита струва 100 лв./дка и помощта не компенсира дори част от разходите. Когато едно подпомагане не е достатъчно, производителите се ориентират към едно усвояване без да инвестират и произвеждат и от това идва изкривяването. Казват си: По-добре да не правя тези разходи, да си взема субсидията и да не произвеждам. Комплексно излиза, че сумите не могат да покрият 7-8% от себестойността. Ние не можем да добиваме количества като при конвенционалното производство. Давам пример: от единица декар конвенционално производство могат да се добият 3-4 т ябълки, в биологичното е не повече от 1,5 т. Три пъти по-ниско, а цената не е в същото съотношение. Тоест, по- високата цена не може да компенсира по-ниското производство. В момента 6 700 са биопроизводителите на книга, но реалните са много по-малко. Бюджетът не стига. Предвиден е за около 2 400 производители, но не знам защо беше поет ангажимент над този бюджет. Помощта на декар трябва да бъде не по-малко 30-40% от себестойността. Специално за ябълките трябва да е не по-малко от 300-400 лв./дка. Трябва да има възможност да се правят инвестиционни разходи, да има техническо оборудване. Секторът е изключително гладен за иновации, нужни са бази за съхранение, защото без съответната логистика нямаш шанс да правиш модерно производство, без съответните възможности за заготовка не можеш да бъдеш експортно ориентиран. Трябва да се стимулира организирането на групи на производителите.

 - Дали сте инвестирали евросредства за преработка?

Аз специално имам намерение да изградя цех за преработка, да произвеждам детски сокове, пюрета, за да добавя стойност. Обвързаната подкрепа, ако отпадне, то този сектор за година-две ще приключи. Задължително за следващия програмен период този механизъм трябва да продължи, но с адекватно финансово подпомагане. По инвестиционните програми се дават едни точки, с които получаваме някакво предимство, но практиката показа, че тези 10 точки не бяха достатъчни, защото много конвенционални производители изпревариха заради различни приоритети, които им бяха дадени и дръпнаха ресурса в друга посока. Секторът е в лошо положение. Създадохме една огромна бройка от нереални биопроизводители, които се възползват от предимствата при финансиране. 

 - Каква трябва да е стратегията на България за развитие на биологичното земеделие?

На този етап няма стратегия. Първо тя трябва да бъде плод на една целенасочена политика, за тези, които реално създават - да могат да оцелеят, да имат предвидимост. Така да се направи, че да се вдигне интензитетът на подпомагане, като се има предвид, че това е сектор, който не може да генерира огромни печалби и да създава инвестиционен фонд. Това може да стане само чрез подкрепа от оперативните програми. Също така, с една адекватна подкрепа за планинските райони да се стимулира трудовата заетост, обучението, много са комплексни нещата. Огромен ресурс се похарчи, но производството не отговаря на похарчените пари. Трябва синергия между производителите и науката, която в момента не дава адекватно отношение и подкрепа. В биологичното производство няма научен потенциал. Ние, например, се учим от консултанти от Европа. Няма фондация или НПО, които да дадат ноу хау как да произведеш биологичен домат или биологична ябълка. Да не прозвучи грубо, но ние знаем повече от тези научни звена. Има много иновации, но ние не ги прилагаме. Тук в България няма кой. Не може да искаш да си пазарно ориентиран, без да имаш материално-техническа подготовка. Ние не можем да имаме машина – робот като в Америка, която бере ябълките. Това е в рамките на фантазиите за нас, но това снижава себестойността. Затова говорим, че трябват пари. А ние правим компромиси и сме подложени на риск. Затова държавата трябва да подпомага уязвимите сектори и да работи за развитие на търговските връзки и пазари. Полша - всяка седмица влакова композиция с ябълки пътува за Китай. Това е държавна политика, там специални емисари се занимават с търговските отношения, отделно браншовите организации подават количества и се борят за нови пазари. Така че - апелирам за една адекватна подкрепа, търговските ни аташета да способстват за развитие на пазари. Устойчиво, адекватно земеделие може да има само, ако има държавна помощ.

 

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар