Остави ме да го направя сам, за да го науча за цял живот

Снимка:

Елена Анастасова, представител на Фондация „Заедно“

Само преди дни Фондация „Заедно“ отбеляза шестия си рожден ден. Организацията е създадена през 2005 година от две ентусиастки – Елена Анастасова и Мария Димитрова. До днес с помощта на доброволци те са реализирали много проекти в подкрепа на полезни за обществото инициативи. Миналата година фондацията даде живот на идеята си „Солидарно земеделие“, като полезен посредник между биопроизводители и потребители. В момента двете неуморни дами са фокусирали вниманието си върху децата в предучилищна възраст.

Г-жо Анастасова, разкажете ни за последния проект на Фондация „Заедно“.

-  Последният ни проект се нарича „Вкусната биоградинка“ и е създаден с идеята за изграждане на модули за алтернативно образование за най-малките, т.е. децата от детската градина. Проектът се реализира в 93-та ЦДГ „Славейче“, кв. Лозенец в София. Идеята се роди съвсем спонтанно по време на едно от посещенията ни във ферма „Елата“. Беше ни направило впечатление, че на повечето акции, които организираме, много семейства идваха със своите деца и с огромното желание да ги научат по много естествен начин как се отглежда храната ни, откъде идва прясното мляко, за да не отговарят на въпроса, че то идва от магазина. Децата да знаят какво е да се трудиш за храната си и да се научат да я ценят, а това може да стане най-спонтанно и най-лесно, ако малчуганите имат достъп до земята и до природата – нещо, което много липсва на децата в големия град. Защото много често те израстват в детската градина, при лошо време остават вътре, вечер пък са пред компютъра или телевизора. Ако родителите са по-осъзнати и разбират, че малките имат нужда от природа, събота и неделя евентуално ги извеждат на чист въздух, но на много деца дори това не им се случва. И така се роди идеята за този проект, с който да дадем шанс на децата от най-ранна възраст, когато те са като попивателни, да ги научим на това колко трудно всъщност се отглежда храната, да се научат да я ценят и че е много важно да пазят природата и почвата чисти.

На какъв етап сте от реализацията на тази идея?

-  Градинката се получава страхотно, направихме повдигнати лехи в задния двор, който преди беше най-изоставената част от детската градина. Директорката се беше опитвала да пише проекти, за да я облагороди с направата на закрит басейн, но така и не получила финансиране. С нашия проект в момента задният двор се превърна в най-любимото и търсено от децата място, където ние провеждаме „вкусни уроци“. Заедно с малчуганите подготвихме почвата, облагородихме я с биохумус от калифорнийски червеи, заедно я почистихме и засяхме семенцата. Дадохме на децата и семенца да си направят разсад вкъщи, което за тях беше огромно удоволствие и щастие. След като засяхме градинката, заедно ходихме да поливаме растенията.

- Какви култури засяхте в детската биоградинка?

- Най-различни. В момента имаме салата рукола, домати и краставици с разсад от биофермите, с които контактуваме, доста билки, чушки, моркови, репички, ягоди, тикви, тиквички и т.н.

- На каква площ?

- Градината е 60 кв.м, не е голяма като площ, но за обучителни цели е перфектна. Всъщност основната идея е, че не само ще садим с децата зеленчуците, а ще я ползваме и за уроци на открито, с активното участие на малчуганите, с игри… Нашата мечта е да имаме „Градинки за учене“, което вече се практикува на запад. Идеята всъщност е, че там децата изследват почвата с лупи, виждат нейните обитатели, научават каква е тяхната роля, какво правят калинките, пчеличките и т.н. Едно е ти да си там и да го виждаш, а друго е някоя учителка да ти го говори по учебник. Има една много хубава поговорка, която сме приели за наша максима: „Остави ме да го направя сам, за да го науча за цял живот.“ Когато правиш едно нещо, ти го научаваш по най-добрия начин. Всъщност, така могат да бъдат изнесени и уроците по математика, по музика, дори по английски език. Децата обичат да бъдат навън и реално така те ще прекарват повече време сред природата и в градинката, където сами отглеждат храната си, което за тях е безкрайно ценно и уникално.

- Кога засяхте всички култури?

- Проектът стартира с леко закъснение, обаче природата е с нас. Заради застудяването се оказа, че не сме закъснели и буквално в последните седмици се случва всичко – засаждането и подготвянето на лехите. Тези дни ще засеем последните моркови, които ще са готови наесен.

Сега на 24 юни планираме да направим парти, на което ще поканим родители и деца от други детски градини и институции, за да разкажем какво сме направили и какво ни се случва. Споделяме това и на сайта, където качваме много снимки и клипчета, за да става ясно как се прави всичко стъпка по стъпка. Идеята на проекта е да направим един наръчник за вкусните биоградинки, за да може всяко едно училище или детска градина, разполагащи със свободна площ, с нашите инструкции да се заразят с тази вкусна идея и да последват примера ни.

- В тази си дейност обръщали ли сте се за помощ към държавни институции?

- Ами това е слабото място на фондация „Заедно“. Ние сме големи ентусиасти и всичко правим на мускули. Хората много често ни се чудят на лудостта. Добре, че са мъжете ни, да ни подкрепят, защото в повечето случаи работим на доброволни начала. С фантазия буквално създаваме чудеса. В интерес на истината от доста време се каним да отидем в МЗХ и да попитаме кой и как иска да ни подкрепи, защото имаме още много идеи, но досега не сме го направили. Най-вероятно и този момент ще дойде. Към момента не сме искали от никого помощ. Освен, разбира се, от институциите, пред които кандидатстваме за конкретното финансиране по проекта. Това са средства за купуването на материалите – семена, дъски за лехите и т.н.

- Родителите как реагират на тези земеделски занимания на децата им?

- Родителите малко по малко започнаха да се появяват. Отначало бяха по-плахи. Ние преди обяд работим с децата, правим сутрешни модули и тогава влизаме с тях в градинката. А следобед, когато родители дойдат да ги вземат, ги каним заедно да посетим кътчето, което сме създали. Директорката много ни подкрепя. Заедно с децата и родителите плевихме, подготвяхме почвата, насипвахме пръстта. Сега тепърва ще си измисляме много занимания там, ще създадем работилнички, ще правим лейки от шишета, за да научим децата как да използват вече създадени неща от пластмаса… Защото допълнителна цел на този проект беше родителите и децата да прекарват повече време заедно, занимавайки се с нещо пълноценно.

Ние от екипа на „Заедно“ не сме земеделци, обаче не се страхуваме да се учим на нови неща. Напротив – правим го постоянно и за нас е предизвикателство и удоволствие да се втурваме в нови начинания и идеи. Защото работата със земята и близостта с природата ни облагородяват и ни правят по-добри.

                                                               Интервю на Валери Станев

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар