Позицията на „Монсанто” относно настоящите процеси в България, свързани с промяната на закона за ГМО

Кристина Чонга – директор „Комуникации” в „Монсанто” за България и Румъния

- Какво е Вашето мнение относно либерализирането на българския закон за ГМО?

-Протичащият процес на промени в българския закон за биотехнологиите е изискване на ЕК, която през април 2009 г. информира правителството, че България е в нарушение, пропускайки да приложи Европейската директива за ГМО. В рамката на ЕС всички системи на земеделие, такива като конвенционално, органично и генномодифицирани култури трябва да съществуват съвместно, като фермерите и потребителите имат право на свободен избор. Това е е нормална стъпка, съобразена със статута на България на член на ЕС.

- Каква според Вас е причината за крайно негативната позиция на българската общественост  по повод на пускането на ГМО в България?

-През изминалите 15 години групи активисти разпространяваха невярна информация и всяваха страх, подкрепяйки своята кампания срещу използването на биотехнологиите при производството на храни. Интересното тук е, че нито едно от техните твърдения не е било някога подкрепено от научната общност, нито от полски резултати. Всъщност, това, което се случи е тъкмо обратното. ГМ културите допринесоха за прилагането на по-добри земеделски практики и помогнаха на фермерите да увеличат своите добиви и едновременно с това да подобрят въздействието върху околната среда.

Изглежда, че сега България е на дневен ред в тяхната кампания, но едно е ясно, че старите твърдения, използвани и в други части на света, сега се преповтарят тук. Докато е лесно страхът да бъде разпространен за кратко време, то в дългосрочен план няма да е възможно българите, и в частност фермерите, да бъдат манипулирани с такива трикове.

- Да разбираме ли, че според Вас, бунтът в България срещу ГМО е неоснователен?

-Растенията и храните, произведени чрез прилагането на биотехнологии, са най-щателно тестваните в човешката история. Културите с увеличени възможности, в резултат на използването на модерни биотехнологии, получават разрешение за пускане в употреба, само когато е научно доказано, че са точно толкова безопасни, колкото и техните конвенционални аналози. Аграрните биотехнологии играят ключова роля в борбата срещу климатичните промени и допринасят за придвижването напред към по-силно изразено устойчиво земеделие. Това включва значимо редуциране на емисиите от СО2, енергийна ефективност, иновация, образование, развитие и подкрепа на научни изследвания. Аграрните биотехнологии могат да подобрят устойчивостта на околната среда във време, когато ефектите от глобалното затопляне и непрекъснато увеличаващата се човешка популация са налице. Глобално, зелените биотехнологии са широко разпространени (1,250 млрд. дка и 13 млн. фермери през 2008 г.) и въпреки ограничения достъп до ГМ признаци, отглеждането на ГМ култури в ЕС се е увеличило значително през последните 11 години, поради факта, че фермерите се убеждават в предимствата от отглеждането им.

Тези предимства включват: по-високи добиви, по-ниски производствени разходи и по-ниски нива на микотоксини в зърното. Над 1 млн. дка биотехнологични култури са засети в 7 държави от ЕС през 2008 г. Базирайки се на най-авторитетните световни власти по безопастността (включително EFSA - Европейските власти за безопастност на храните), технологията се счита за безопасна и гарантира на потребителите и фермерите избора за консумиране на ГМ храни и засяване на ГМ култури. Освен това, както беше споменато по-горе, Европейското законодателство осигурява рамка за съвместно отглеждане на различни култури: генномодифицирани, органични или конвенционални (Препоръка на Комисията 2003/556/ЕС). В ЕС етикетирането на ГМ храни и фуражи е задължително. Всеки продукт, който има повече от 0,9% ГМ съдържание, трябва да се етикетира. Границата от 0,9% няма нищо общо с безопасността; това е практичен праг, който се достига при прилагане на правилни земеделски практики. Съвместното съществуване не е въпрос на ГМ или на не ГМ. Това е въпрос на добри земеделски практики. Фермерите имат опита да отглеждат една култура до друга, в сеитбооборот или при различни нива на разделяне (пример за това е восъчната царевица, която може да се отглежда до други царевични хибриди или рапица за биодизел, която може да се отглежда до рапица за олио).

Биотехнологиите са само допълнителен инструмент в целия агротехнологичен пакет, който използват фермерите. Те помагат за прецизния подбор на признаци, като в същото време могат да се използват „рамо до рамо" с нашите геномни научно-изследователски и водещи селекционни постижения. Земеделието винаги е изисквало цялостен подход, като това се отнася и за селекцията. Биотехнологиите защитават растението от неприятели или го правят толерантно на стресови фактори, но в крайна сметка те защитават добива и качеството на зърното, така че биотехнологиите тук работят в унисон с нашата генетика, предлагайки пакетна услуга на фермера. Тук не става въпрос за съпоставяне на една технология спрямо друга, а за интегрирани решения за фермерите.

- Защо хората се страхуват от ГМО?

-Информацията, която много неправителствени организации разпространяват, е еднопосочна, не е подкрепена от науката и често просто е невярна. По този начин тези мнения заплашват да заблудят обществеността и излагат на опасност прогреса. Сензационни заглавия, както и заговорнически теории за „корпоративно въздействие" са много по-чуваеми - ето защо е много трудно за нас, индустрията да бъдем чути. Може би обяснявайки как потребителите от ЕС всеки ден консумират продукти на биотехнологиите и как всеки от нас ежедневно експериментира тяхната безопасност, защото ние на практика можем да говорим за вездесъщността на биотехнологиите  в храните. Пример: обичате ли мляко и сирене? Добре тогава, те съдържат Rennet, това е ензим, който се използва при производството на много млечни продукти. Преди Rennet се е извличал от стомаха на кравите, но сега се произвежда от генномодифицирана бактерия. Примери за други продукти, които могат да се дадат, са ензимите, използвани при производството на високофруктозния сироп (присъстващ в много производства) и витамини (много, от които идват от ГМО), използвани за обогатяване на храни. Да добавим и факта, че ЕС (вкл. България) е основен вносител на ГМ соя (около 35-40 млн. тона годишно). Тя е одобрена за използване като храна и фураж, тъй като в основните страни, произвеждащи соя - Аржентина, Бразилия, САЩ, биотехнологиите са широко застъпени.

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар