Ръст в броя на биопроизводителите

Снимка:

Диана Трифонова, началник отдел „Биологично земеделие” в Дирекция „Растениевъдство” на МЗХ

- Г-жо Трифонова, след период на буксуващи плащания по Агроекологичната мярка на ПРСР и явно недоволство на производители бенефициенти по нея, какво стимулира сектора, така че за 2012 г. отчитате двойно увеличение в броя на регистрираните в МЗХ биопроизводители, преработватели и търговци?

- По мярка 214 „Агроекологични плащания”, подмярка „Биологично земеделие”, направления „Биологично растениевъдство” и „Биологично пчеларство”, кандидатстват голяма част от българските биологични производители в период на преход и такива, които са го преминали. С официално одобреното шесто изменение на ПРСР са приети нови, по-високи нива на компенсаторните плащания за биологичните производители, което е допълнителен стимул за увеличаване на произведените по биологичен начин продукти. За това говори и годишният размер на агроекологичните плащания за биологично земеделие по култури преди и след изменението на ПРСР. Стимулираща роля за биопроизводителите у нас изиграха и възможностите на нейните мерки. По мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” е определен гарантиран бюджет за инвестиции в специални съоръжения и механизация, сгради, друга недвижима собственост, включително трайни насаждения и съответно оборудване, необходими за преминаване на стопанството към биологично производство. С мярка 142 „Създаване на организации на производители” се подпомага създаването на организации на производители на биологично произведени продукти. По мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания” се финансира провеждането на информационни дейности и обучителни мероприятия за биологичните производители, тясно свързани с тяхната дейност.

В резултат на комплексните мерки, които предприе МЗХ за развитие на сектор „Биологично земеделие”, нарасна не само броят на операторите в система на контрол, но и размерът на площите, които се обработват съгласно правилата на биологичното производство. Към края на миналата година общият брой на регистрираните в МЗХ биологични производители, преработватели и търговци е 2 016 (в тази цифра не е включен броят на подизпълнителите), което е почти двойно увеличение спрямо предходната 2011 г. През 2012 г. ръст се наблюдава в броя на подизпълнителите в система на контрол, като увеличението е с около 40% спрямо 2011 г. В сравнение с 2006 г., годината преди членството на България в ЕС, увеличението на операторите в система на контрол е около десет пъти. През 2012 г. се наблюдава значителен ръст на площите, обхванати от системата на контрол на биологично производство, достигайки до 40 378,77 ха.

- Част от проблемите бяха законодателни неясноти, свързани с наредбите за биоземеделие. Припомнете с кои основни промени в тях се постигна яснота и по-лесна приложимост на изискванията им?

- На национално ниво законодателството в областта на биологичното земеделие се урежда със Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (В сила от 01.01.2007 г.) и Наредба № 1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (ДВ, бр. 16 от 2013 г.), която отменя Наредба № 22 от 4.07.2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях (обн., ДВ, бр. 68 от 3.08.2001 г.) и Наредба № 35 от 30 август 2001 г. за биологичното отглеждане на животни и биологично производство на животински продукти и храни от животински произход и неговото означаване върху тях (обн., ДВ, бр. 80 от 18.09.2001 г.), разработени на основа на изискванията и критериите за биологично производство на Регламент № 2092/91.

На ниво ЕС започна преразглеждане на законодателството след публикуването през 2012 г. на Специален доклад № 9/2012 на Европейската сметна палата „Одит на системата за контрол върху производството, обработката, разпространението и вноса на биологични продукти”. Динамичното развитие на сектора на биологичното производство наложи преразглеждане на законодателството в областта на биологичното земеделие във връзка с обсъждането на конкретни въпроси. Оценката на въздействието започна още от средата на 2012 г., когато беше проведена обширна консултация със заинтересованите страни. В средата на месец януари 2013 г. стартира обществена консултация относно преразглеждане на европейската политика в областта на биологичното земеделие.

Най-важният въпрос, който се обсъжда в момента на ниво ЕС, е свързан с преразглеждане на Регламент (ЕО) № 834/2007, като същевременно е необходимо да се предвиди период на стабилност и сигурност, което да позволи развитие и разширяване на биологичния сектор. Извършва се преглед на действащата нормативна уредба, с цел тя да стане по-достъпна и приложима, като е необходимо да се идентифицират, анализират и решат основните недостатъци и проблеми. Изключително важно е да има яснота относно разширяването на обхвата на Регламент (EО) № 834/2007 и биологичното сертифициране на някои продукти извън обхвата на Приложение І към Договора за създаване на Европейската общност, които обаче имат тясна връзка с икономиката и развитието на селските райони.

Друг важен въпрос, който се обсъжда в рамките на преразглеждането, е свързан с подобряване ефективността на системата за надзор и контрол, чрез въвеждане на електронна документация, която да подобри обмена на информация, както и създаване на система за бързо предупреждение и разпространяване на съответната информация на равнище на Европейския съюз. Необходимо е да се предприемат конкретни мерки, насочени към опазване на сектора от нередности и измами, повишаване на ефективността на системата за надзор и контрол чрез подход, основан на база на оценка на риска. Трябва де се гарантира недвусмислено разпределение на отговорностите между съответните компетентни органи на ниво държави членки.

Преразглеждането на законодателството в сектора на биологичното земеделие ще доведе до промени в сега действащото законодателство в посока засилване ролята на политиката за биологично земеделие през новия програмен период, като е особено важно промените да се обсъждат и приемат паралелно и съгласувано с преговорите по реформата на ОСП.

- Какво трябва да се надгради в националната земеделска политика, така че биоземеделието да стане печеливш за националната икономика сектор?

- Усилията на МЗХ на национално ниво са свързани с изпълнение на държавната политика, свързана с надзор и контрол в областта на биологичното производство и гарантиране спазването на изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г., както и предприемане на съответните мерки за комплексно подпомагане на сектора през новия програмен период 2014-2020 г. Активно участваме в процеса на взимане на решения по въпросите, свързани с преразглеждане на политиката в областта на биологичното земеделие на ниво ЕС. МЗХ, в партньорство с бизнеса и неправителствените организации в сектора, полага усилия за популяризиране на ползите за производителите и потребителите на този вид продукти и храни. Искам да подчертая, че за разлика от останалите земеделски сектори през последните години биологичното производство расте не в проценти, а в пъти. Както вече споменах за периода от 2006 г. (годината преди присъединяване на България към ЕС) до края на 2012 г. броят на биологичните оператори е увеличен повече от 9 пъти, а площта на сертифицираната земеделска земя е увеличена почти 7 пъти.

- Защо биологичното животновъдство се оказа по-трудната и съответно неразвита ниша, за разлика от биорастениевъдството у нас?

- Много са причините, които оказват влияние върху развитието на биологичното животновъдство. От една страна, това са по-ограничителните правила в сравнение с конвенционалното животновъдство, които въвежда законодателството в областта на биологичното животновъдство. Например, съгласно разпоредбите на действащото законодателство за отглеждане на животни фермерът трябва да стопанисва земя. При тревопасните животни най-малко 60% от фуражите се произвеждат в самото стопанство или когато това е невъзможно в сътрудничество със стопанство от същия регион, практикуващо биологично земеделие. При свинете и птиците най-малко 20% от фуражите се произвеждат в самото стопанство или, когато това е невъзможно, в сътрудничество с други практикуващи биологично земеделие стопанства или фермери в сектора на фуражите. При избора на видове животни трябва да се вземат под внимание възможностите на животните да се приспособяват към местните условия, тяхната жизненост, както и устойчивостта им към заболявания. Забранена е употребата на синтезирани по химически път ветеринарни лекарствени продукти и антибиотици с цел профилактика. Забранена е употребата на вещества, стимулиращи растежа и употребата на хормони или сходни субстанции с цел контролиране на размножаването или за други цели. Трудностите при осигуряването на фураж и добавки за животните, от една страна, и получаването на по-малко количество продукция, от друга, заедно с прилагането на по-дългия карентен период при употреба на синтезирани по химически път ветеринарни лекарствени продукти в множество от случаите отказват стопаните да отглеждат животните си по биологичен начин. От друга страна – това е косвеното подпомагане на биологичното животновъдство по ПРСР – на хектар обработваема земя.

- Подкрепяте ли идеята на Българска Асоциация Биопродукти за създаване на подмярка „Биологично земеделие”, в която да бъдат предвидени и средства за модернизация и преработване на биопродукцията през новия програмен период?

- Създаването на тематична подпрограма „Биологично земеделие” във връзка с идеята на Българска Асоциация Биопродукти ще бъде решено на основа на SWOT анализ в рамките на работната група, създадена със заповед на министъра на земеделието и храните.

За съжаление, преработката на биопродукцията ни куца и тя почти изцяло се изнася като суровина. Не мислите ли, че повече бихме спечелили от държавна политика като тази във Финландия и Дания, при която 50% от храната, която се предлага на децата в училищата, бъде био?

България предлага на външните пазари множество преработени продукти, например продукти от преработката на плодове и зеленчуци (сладка, конфитюри, лютеница и др.). Нашата страна е добре познат производител, преработвател и износител на различни видове биологично сертифициран мед с отлични качествени показатели. Продукти от преработка, които изнасяме, са различни видове сушени билки и диворастящи плодове, чайове и подправки. Българските преработватели изнасят кисело мляко, различни видове бяло саламурено сирене (краве, овче и козе). България е традиционен износител на различни видове растителни масла (например розово и лавандулово масло), които се използват широко в козметичната индустрия. Основни пазари на българските биологични продукти са Германия, Холандия, Великобритания, Чехия, Австрия, Полша, Швейцария. САЩ и Япония проявяват особен интерес към биологично произведеното розово масло.

Една добра инициатива на МЗХ е предлагането на плодове в училищата и в детските градини по схемата „Училищен плод”. Основната цел на схемата е формиране на здравословни хранителни навици сред подрастващите и превенция на риска от появата на наднормено тегло, високо кръвно налягане, диабет, сърдечно-съдови заболявания. Данните сочат, че за настоящата година от схемата ще се възползват 200 000 деца. Работим в посока в схемата „Училищен плод” да бъдат включени и биологично произведени плодове.

- Как реформираната ОСП би постигнала по-зелено и по-справедливо финансиране на селското стопанство и очаквания приоритет на биологичното земеделие?

- В предложението за Регламент на ЕК за прилагане на политиката за развитие на селските райони през периода 2014-2020 г. се предвиждат плащания за агроекология и климат, като подпомагането за биологично земеделие е предвидено в отделен член на Регламента. Прилагането на тази мярка е задължително за всички страни членки. Плащанията за агроекология и климат се отпускат на селскостопански производители, групи селскостопански производители или групи селскостопански производители и други управители на земи, които доброволно се задължават да извършват дейности, състоящи се от един или повече ангажименти за агроекология и климат по отношение на земеделската земя. Задълженията по тази мярка се поемат за период между пет и седем години. В Чл. 30 от предложението за Регламент на ЕК за прилагане на политиката за развитие на селските райони през периода 2014-2020 г. са разписани разпоредбите за подпомагане на биологичното земеделие. Подпомагането по тази мярка се предоставя на хектар използвана земеделска земя, на селскостопански производители или групи селскостопански производители, които доброволно се ангажират да преминат към или да поддържат практиките и методите за биологично земеделие, определени в Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета.

Реформите в ОСП за програмния период 2014-2020 предвиждат 30% от националния таван за директни плащания да бъде отделен за т.нар. „зелени плащания”, които биологичните производители ще получават директно (безусловно).

Преди всичко празнична или повече диалогична в посока изясняване проблемите в сектора беше атмосферата на Националния празник на биологичното земеделие на 12 и 13 април т.г. пред Народния театър в София, като част от кампанията за популяризиране на биопродуктите по проект на МЗХ?

Като участник в тази прекрасна инициатива, финансирана по техническата помощ на ПРСР, мога да кажа, че атмосферата беше и празнична, и диалогична. На празника имаше за всеки по нещо. В рамките на националния празник по биологично земеделие, на 13 април се проведе семинар на тема „Новата Обща селскостопанска политика и мястото на агроекологията в нея. Как България да се възползва максимално от новата по-зелена ОСП?” Основните акценти на семинара бяха последните данни за състоянието на производството и продажбите на био продукти в България. Засегна се въпросът какво подпомагане да очакваме през следващия седемгодишен програмен период на ОСП с акцент върху предложенията на Европейската комисия и напредъка на България в подготовката на новата ПРСР. Център на дискусията беше подпомагането на биоземеделието през следващите седем години с предложения от браншовите и екологични НПО.

- Оптимист ли сте, че българинът ще осъзнае колко важно за здравето е храненето с биопродукти и от там ще оцени по-високо родното биопроизводство?

Да, оптимист съм. Самият факт, че медия като Вашата, която е с изключителна насоченост към развитие на модерно земеделие в България, акцентира върху развитието на биологичното земеделие, говори красноречиво за бъдещите възможности на сектора. Производството на биологични продукти и храни добива все по-голяма популярност в България и в световен мащаб. Популяризирането на биологичното земеделие става от една страна чрез дейността на институциите и от друга – чрез работата на медиите. Добре информираният потребител съзнава ползите от този вид производство не само за своето здраве, но и за съхраняването на природата като ценен ресурс, който обществото е задължено да съхрани и предаде на идващите поколения.

Биологичното земеделие пряко допринася до стабилизиране на екосистемите, запазване и възстановяване на природните ресурси, развитие на селските райони и предотвратяване на процеса на изоставяне на земите. Биологичното земеделие води и до стабилизиране на доходите на земеделските стопани чрез навлизане на нови, развиващи се пазари на здравословни хранителни продукти. България разполага с благоприятни възможности за неговото развитие и заемане на достойно място във все още незапълнената пазарна ниша на биологични продукти в ЕС и света.

Затова МЗХ работи в посока на запазване на тенденциите за увеличаване на броя на биологичните оператори и размера на площите в система на контрол, както и нарастване на видовото разнообразие на отглежданите по биологичен начин култури и селскостопански животни. Съсредоточени сме в гарантиране изпълнението на държавната политика в областта на надзора и контрола на биологичното производство и спазването на изискванията на Регламент (EО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г., неговите регламенти за изпълнение и националното законодателство в сектора. За нас са важни възможностите за подпомагане на биологичните производители през периода 2014 - 2020 г. Не по-маловажно е и популяризирането на ползите от биологично произведените храни и продукти за човешкото здраве, както и биологичния метод на производство, като щадящ околната среда и запазващ природните ресурси.

 

                                                               интервю на Мариела Илиева

 

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар