Земеделието може да бъде и решение за най-сериозните социални проблеми чрез прилагането на различни агроекологични методи

Снимка:

Даниел Ниърънбърг, експерт по устойчиво земеделие от института "Уърлдуоч"

- Цените на храните достигнаха рекордни нива последните няколко години. Миналата седмица доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Организацията за прехрана и земеделие към ООН показа, че те ще продължат да нарастват и през следващите десет години. Очаква се до 2020 г. цените на зърното, маслодайните култури и месото ще скочат с до 20% спрямо 2010 г. Тези резултати изненадват ли ви? Какви са някои от решенията на кризата с цените и недостига на храните, които се обсъждат в "Състоянието на планетата 2011".

- Ясно е, че покачването на цените вече не е случаен феномен. Непрекъснато растящите цени ще продължат да бъдат проблем най-вече за хората в развиващите се страни. Това, което се опитваме да направим с публикуването на доклада, е да помогнем на фермерите, политиците, изследователите да намерят начин да направят цените на храните по-устойчиви и независими от външни фактори като поскъпването на горивата и суровините.

В тазгодишното издание ние посочваме редица начини за това. Част от тях включват отглеждане на по-голямо разнообразие от култури във фермите. Вместо земеделските производители да отглеждат една монокултура като царевица или пшеница, ние препоръчваме култивирането на плодове и зеленчуци заедно с основните култури и въвеждането на агролесовъдни практики като засаждането на дървета.

Те могат да започнат да оглеждат и животни, които са не само важен източник на месо и мляко, но произвеждат и естествен тор, който може да замести изцяло прекалено скъпите за повечето фермери в Субсахарска (Централна) Африка изкуствени торове. Според нас политиците, които взимат решения на национално и местно ниво, могат да направят още много неща, за да станат земеделието и цените на продукцията по-независими от външни фактори.

Едно от тях е създаването на повече регионални и местни пазари, където да се разменят стоки от региона, за да не се внасят същите продукти от чужбина. По време на моя престой в Африка посетих над 25 страни и говорих с повече от 350 фермери. Едно от най-тревожните неща, които видях през тези 16 месеца, бе нивото на зависимост от вносни стоки в тази част на континента.

Ако влезеш в магазин в Сенегал или Кот д'Ивоар, ще намериш мляко от Белгия, ориз от Тайланд, въпреки че тези страни могат да произвеждат повече от достатъчно млечни продукти и ориз, за да се изхранват. Хората там разчитат на "милостта" на международните цени на храните и горивата.

- Земеделието често е обвинявано за редица проблеми, свързани със замърсяването на околната среда. Може ли да бъде част от решението и да помогне за опазването й?

- Да, земеделието често е обвинявано за влошаването на качеството на земята, обезлесяването и климатичните промени, и донякъде с право. Това, което осъзнаваме чак сега, е, че то може да бъде и решение за най-сериозните социални и екологични проблеми чрез прилагането на различни агроекологични методи.

То може да помогне за увеличаване на съхранявания в земята въглероден диоксид. Африканските фермери например могат да "уловят" 50 млн. тона СО2 в почвата през следващите 50 години, главно чрез засаждането на дървета между културите и интегрирането на различни агроекологични практики. Това се равнява на неутрализиране на световните парникови емисии за цяла година и може да се окаже съществен принос от страна на този регион за справяне с климатичните промени, въпреки че съвсем малък дял от глобалните емисии идват от Африка.

Земеделците могат да намалят и водния си отпечатък чрез внедряването на различни култури, които задържат водата. Фермерите в Замбия работят също за опазването на дивите животни и растения, като въвеждат консервационни мерки в земеделието. Често те са принудени да гонят слонове, носорози и други животни, които по принцип се считат за вредни, защото унищожават реколтата. Ако обаче на фермерите им се покаже как да опазват природата, като същевременно получават пари за това, те няма да използват подобни мерки.

- Може ли тези решения да се приложат и в други страни извън Африка?

- Много от нещата, които видяхме на терен в Африка, могат да бъдат приложени не само в страни от развиващия се свят като Индия или в Латинска Америка, но в някои развити страни като САЩ. По света има много традиционно местно знание, което за съжаление не се цени и прилага. Фермерите в Африка от години са намерили ефективни методи за справяне с екстремни ситуации като продължителни засушавания, болести по растенията и животните.

След 80-те години много от световните инвестиционни програми за чуждестранна помощ на практика елиминираха разнообразието в земеделието и окуражиха правителствата и фермерите да заложат на отглеждането на монокултури, което доведе до загуба на съществена част от това знание. Затова ние се опитваме да възстановим тези решения, които фермерите са съхранили от десетилетия. Преди месеци посетих Индия, където се срещнах с жени фермери. Голяма част от тях показаха интерес към земеделските практики в Африка.

- Трябва ли да има единен подход за решаване на проблеми като климатичните промени, продоволствената несигурност, влошаването на екосистемите по света?

- Да, защото тези неща са свързани и трябва да търсим холистичен подход и решения.

- Според доклада голяма част от храната, произвеждана по света, се изхвърля. Как може да се намали разхищението?

- Около 40% от произведената храна по света се изхвърля, преди да достигне до трапезата. Затова и премахването на глада по света не зависи само от способността ни да произвеждаме повече храна, а по-скоро да използваме максимално вече произведената. В развитите страни голяма част от продуктите се изхвърлят от домакинствата.

В развиващите се пък проблемът идва главно от това, че реколта се губи още на полето, при транспорта, в резултат на неправилно съхранение, от вредители. В бедните страни трябва да се наблегне на въвеждането на практики и методи за опазване на реколтите, за които обикновено отиват много труд и усилия.

- Разглеждате и проблема със "скрития глад". Как хранително бедните култури да се заменят с богати на хранителни вещества?

- Скритият глад е липсата на микроелементи в диетата на голяма част от африканците, което е огромен проблем. Той се дължи на това, че в голяма част от културите, на които те разчитат за изхранването си, като например царевицата, липсват много вещества, необходими за едно пълноценно и балансирано хранене.

Затова трябва да помогнем за разнообразяването на отглежданите от тях култури и включването на повече зеленчуци. Освен че са полезни, те израстват за по-кратко време и изразходват по-малко вода.

- Може ли екоземеделието да изхрани планетата? Агроекологичните практики могат ли да се конкурират с монокултурите, високодобивните семена и торове на големите корпорации?

- Да и много световни изследвания потвърждават това. Едно от тях е докладът "Оценка на международното земеделие". Той проучва какви са възможностите на екоземеделието да се справи със световния глад. Резултатите сочат, че годишните добиви от агроекологичните практики са равни на тези от конвенционалното земеделие, а на места дори ги надвишават.

Културите, отглеждани по агроекологични методи, са по-гъвкави и устойчиви на външни фактори като промени в климата. Освен това трябва да се вземе предвид, че екоземеделието може да се окаже по-оправдано икономически, защото голяма част от фермерите не могат да си позволят скъпите изкуствени торове заради високите цени на петрола.

- Смятате ли, че сегашната икономическа криза предлага възможност за пренасочване вниманието на света върху храните, селското стопанство и селските райони?

- Да, кризата с храните започна през 2007 г. и все още продължава. Вече има промяна във фокуса на много от донорските организации по света. От 90-те години се наблюдава сериозно намаляване на инвестициите в земеделие.

Много малка част от държавните приходи се отделяха за земеделие, но сега това се променя, защото има все повече гладни хора. Само тази година гладуващите хора са се увеличили с 44 млн. Според мен земеделието е начин африканските страни да стабилизират икономиката и управлението си.

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар