1. Начало
  2. Интервюта
  3. Горско стопанство
  4. Голяма част от сектора на производството на рибни продукти у нас е в сивата икономика

Голяма част от сектора на производството на рибни продукти у нас е в сивата икономика

Д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор на Асоциация на производителите на рибни продукти с делегирани председателски функции

-  Г-н Господинов, какво е най-традиционното за празника Никулден?

Никулден е един много хубав християнски празник. Чудотворец Свети Николай Мирликийски защитава рибарите, семейното огнище, банкерите. Като християнски празник, се чества от всички, не само от рибарите и банкерите. Той е съпроводен с консумацията на прясна люспеста риба, защото поверието е, че когато рибата е с люспи дава здраве и много пари за следващата година. Така най-общо са поставени нещата, свързани с празника в психологията на българина. Никулден е и хубав повод да се седне на трапеза с роднини и приятели и да се консумира риба било то шаран, било то друг вид. В България сякаш повече традицията повелява да се консумира шаран, като едно от традиционните производства на България, макар че има и други характерни видове за празника.

- Във вашата практика има ли често случаи на злоупотреби и на продажба на бракониерска риба по Никулден?

- Това е един доста сериозен въпрос, аз не следя в дълбочина контрола в момента, тъй като представлявам интересите на частния бизнес, но виждам, че представителите на институциите, които контролират риболова се опитват да извършват доста сериозен контрол. Истината е, че в България голяма част от сектора е в сивата икономика, което е твърде неприятно и една от следващите ми задачи, като представител на най-голямата браншова организация, е след празниците да информирам вицепремиера Симеон Дянков, че твърде много средства се изпускат от негова страна, поради неплащане на данъци, защото всичко е в сивата икономика. Много от обектите, които не покриват изискванията, не са регистрирани като ферми в Българска агенция по безопасност на храните, което реално ги прави производители, без да им се води отчетност как я произвеждат, как я лекуват, как я хранят и съответно как я продават. Понеже рибата не е като кравите, с ушни марки, пълнят я в касети, продава се. Документите, които придружават рибата се вземат от някой редовен рибарник за някакво малко количество и с тези редовни документи, после се подменя рибата и се продава в някои магазин. Това е твърде неприятно и ние имаме някои идеи как да се оправят нещата, но това е въпрос на колаборация между държавната администрация и бизнеса, трябва да се изкоментират нещата.

- Всъщност на какво се дължи това, че по-голямата част от сектора е в сивата икономика, както вие казахте?

По-голямата част от сектора е в сивата икономика, защото обектите, които отговарят на изискванията на националното законодателство за ферми, това са построени като такива, а навремето язовирите, които са направени за напояване на кооперациите, на земеделските площи, са направени с цел напояване, а не с цел риборазвъждане, но са такива, защото водата създава благоприятни условия за развъждане, те са зарибени и по един или друг начин се стопанисват от различни организации, частни лица или юридически и се развъжда риба в тях.

Тези ферми, не покриват законодателните изисквания за рибарници и всъщност ветеринарите отказват да ги регистрират, но тези рибарници са дадени от собствениците под наем или на концесия, или с договори и тъй като Агенцията по рибарство имат много по-ниски изисквания законодателни им издава разрешително за развъждане. Но ветеринарите, които са към Агенцията по безопасност на храните също са подразделение на Министерство на земеделието и храните, не им издават такова разрешително, което да гарантира контрола на храната, на лекуването, даже и на профилактиката и се получава един конфликт, едно несъответствие в законодателството – едната служба дава, другата не издава разрешително и вие ако гледате риба и си я храните, това че ветеринарите не ви дават разрешително, не ви пречи тайничко да си я разнасяте и да си я продавате тук-там, да зареждате ресторанти и магазини.

Аз съм абсолютен привърженик на това рибата да бъде маркирана, тоест да има унифицирани опаковки – касети, щайги, във фолио, в тарелки, аз съм на мнение, че не трябва да се продава жива риба, живата риба по никакъв начин не можете да кажете от коя ферма е, какво като има документи, че е от фермата Х, която отговаря на всички изисквания, тя може да бъде от фермата У, която на нищо не отговаря, но в магазина с аквариумите има документ, че има риба, която е пристигнала от регистрирана ферма и така. Това е въпрос на законодателството, който създава проблем на бизнеса и на финансовото министерство, защото не се събират данъци и такси. Аз като един абсолютно изряден български рибовъд, покривам всички изисквания, плащам всички такси, отивам на магазина и моята риба трябва да я продавам на цена 5 лв., защото себестойността ми е 4.5 лв. Другият, който не плащаните никакви такси, не покрива никакви изисквания и неговата риба излиза на 3 лв. себестойност, той винаги може да я продава под себестойността.

- Напоследък доста хора се занимават с ферми за миди, разкажете малко повече за тях.

- Миналата седмица правихме кръгла маса във Варна. Нашата асоциация беше инициатор. Бяхме поканили всички институции, които контролират мидите, защото контролът е засилен. Там се намесва Морска администрация, Басейнова дирекция и други служби и институции. На кръглата маса акцентирахме върху това, че се продават миди, които се добиват по нерегламентиран начин и са от сивата част на икономиката. Има 12 фирми, които покриват всички изисквания и са в регистъра на Българска агенция по безопасност на храните, обаче Изпълнителната агенция по рибарство е издала разрешително да се изградят 42 ферми. Тези ферми, които са изградени и произвеждат миди, също продават, а ветеринарите не са им издали разрешително, понеже там контролът е още по-висок, заради биотоксините и заради разни други причинители, които могат да контаминират.

- Занимава ли се асоциацията с някакви конкретни проекти в момента и възползва ли се от някакво европейско финансиране?

- Асоциацията като организация не се занимава. Нейните членове се занимават с доста проекти в сферата на услугите, фабриките, корабите, почти по всички оси имаме проекти. Имаме проекти по Ос 1 и Ос 2.

- Тоест се възползвате от европейските средства?

- Малко, но се възползваме. Там проблемите са други, по отношение на финансиране, икономическа криза, късно стартиране на операции и други.

- Какво ще пожелаете на хората и в частност на рибарите за празника Никулден?

-Пожелавам на всички здраве, повече успехи, повече риба и повече пари за всички.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.