Явор Недев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА)
- Г-н Недев, какво се случва с усвояването на средствата по оперативна програма Рибарство?
Когато дойдох в ИАРА, заварих 0,38% усвоени средства, а сега те са близо 10%. Надявам се да достигнем 25 – 27% в края на годината. Смятам да приключа ангажиментите си в ИАРА със следните резултати в края на програмния период, до който остават 2 г. и 8 месеца: 90% усвояемост, между 6 и 8 напълно реновирани рибарски пристанища по морето и поне 4 по Дунав.
107-те млн. евро, с които разполагаме по програмата, ще окажат сериозен тласък на нашия бранш, в който се трудят около 5000 семейства.
- Защо програмата е с най-ниска усвояемост на средствата спрямо останалите оперативни програми?
Една от основните причини три година парите по тази програма да се усвояват толкова слабо бе липсата на положителна оценка на програма Рибарство. Знаете, че в края на 2010 г. получихме положителна оценка от ЕК и мога да ви уверя, че наваксваме забавянето.
Ниският процент донякъде се дължи и на незадоволителното качество на регистрираните проекти. Затова наши експерти ще обикалят страната и с методически указания ще помагат на потенциалните бенефициенти да си изготвят проектите.
- Към кои мерки на програмата има най-голям интерес?
Засега мярката, в която са концентрирани най-големият интерес и финансов ресурс по програмата, е „Производствени инвестиции в аквакултурата”. Изключителен интерес има и към приоритетна ос „Устойчиво развитие на рибарските области”, където е предвидено изграждането на местни инициативни рибарски групи, които са публично-частни партньорства.
В България вече има официално признати три местни инициативни рибарски групи. До края на годината ще са 6, въпреки че първоначално беше предвидено да са четири. Всяка една група е със сериозен бюджет от 4,2 млн. евро.
- Какво е състоянието на риболовния ни флот?
Нуждае се от драстична модернизация. Средната възраст е около 30 – 40 години, като има и по-нови кораби. Оперативната програма дава шанс на собствениците да реновират корабите и да получат компенсации, ако ги извадят от употреба.
- А състоянието на рибарските ни пристанища?
Трагично. Те са направени през 20-те години на миналия век и са реновирани за последен път през 60-те години. Рибарите са едни от най-онеправданите групи през последните години, защото не са им законни пристанищата и рибарските селища.
Тъй като нямат законни пристанища, нямат и законни рибни борси, с едно – две изключения. Липсват добри хладилни камери, места за първа продажба, закрити лодкостоянки. Смятам, че до края на годината ще направим всичко, свързано с узаконяването на работните им места. В Гърция, Италия или Франция слагат една колонка за дизел, една за бензин, душ и тоалетна, една чешма. Не говорим за мегапроекти за милиарди.
- Къде ще са модерните рибарски пристанища?
В Дуранкулак, Шабла, Каварна, Балчик, Варна, Бяла, Несебър, Бургас, Созопол, Приморско, Царево.
Някои ще са държавни и ще се апортират имоти в държавното предприятие Рибни ресурси, други - общински, трети - частни, но това няма значение. Нямаме разминаване с нито един кмет. Важно е рибарите да имат добри условия за работа.
Като цяло за за модернизация и реконструкция на черноморските рибарски пристанища са предвидени 18 млн. евро, но няма да ни стигнат. Затова смятам, че ще се наложи прехвърляне на средства от други мерки на програмата, към които няма интерес.
Очаквам да регистрираме първите проектни предложения. Убеден съм, че това, което съм казал, ще стане факт и вие на място ще се убедите, като видите рибарските пристанища догодина през септември.
- От бранша се оплакват, че нормативните актове, които уреждат производството на аквакултури, взаимно си противоречат. В каква посока трябва да са бъдещите законови промени?
Ние имаме тотална обществена подкрепа от рибари и представители на бранша, спортни клубове, федерации, които застават зад действията на ИАРА и знаят, че във всеки един момент могат да проведат разговори с нас и да решим какъвто и да е проблем. Да, в някои случаи наистина има противоречия и това е така, защото нормативната уредба е безкрайно остаряла. Подготвихме промени в Закона за рибарството и аквакултурите, за да го приведем в модерен и полезен за 2011 г. вид. Законът вече е в Министерски съвет.
Министрите Алекандър Цветков и Мирослав Найденов издадоха заповед, според която аз и Сергей Църнаклийски – шефът на Изпълнтелна агенция Морска администрация, сме председатели на работната група за промени в друг закон - за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата. Промените там се налагат, тъй като сега документът пречи на монолитното строителство в пристанищата.
- Какви промени се очакват в сектор Рибарство след 2014 г.?
Финансовата политика на ЕС за новия програмен период ще е рестриктивна. Няма да се дават по принцип, а според резултатите.
Смятах да се борим за бюджет от 250 млн. евро (за периода 2014 – 2020 г. - бел. ред.), но това не е реалистично, предвид икономическата криза. Затова би било голям успех да вземем същия бюджет, както сега – около 110 млн. евро.
Колкото до мерките, ще наблегнем на инфраструктурата и рибарските селища, риболовния туризъм, интердисциплинарните мерки като селското стопанство в сервитутната зона.
- Какво се случва със заловените бракониери? Колко са осъдени?
В страната вече има осъдени четирима бракониери. Тяхното наказание обаче е за по една година условно и смешни глоби от порядъка на 500 лева. Като превенция все пак е добре.
Малко статистика: от началото на 2010 г. до началото на декември 2010 г. ИАРА е съставила 2 659 акта за административни нарушения и над 2 300 наказателни постановления (данните не са окончателни). Наложените глоби на нарушители са за над половин милион лева, като събраните са близо 400 000 лв. Затова смятам, че събираемостта на глобите е добра.
Конфискуваме бракониерските мрежи и незаконните риболовни уреди. Глобите в момента са много либерални в порядъка на 100 – 200 и 500 лева. Затова с промените в Закона за рибарството и аквакултурите целим тяхното повишаване.
- Възможно ли е причините за ежедневните случаи на бракониерство да са социални?
Не, не са социални. Целта е търговска. Никога нашите инспектори не биха закачили човек, който е хванал две риби за семейството си. Говорим за хора, които отиват да бракониерстват, за да извадят 1000 или дори 5000 лв.
Определено преди съставянето на новия екип тази агенция е извършвала контролната си дейност на самотек.
Съдебната система започна да разбира, че това е престъпление като всяко друго. Това са най-обикновени крадци и трябва да бъдат третитирани като такива, защото не искат да осъзнаят, че има държава.
