Има 10 процента ръст на приходите от организиран ловен туризъм в България, твърди председателят на Съюза на ловците и риболовците в България
Г-н Василев, твърдите, че Съюзът на ловците и риболовците в България е най-голямата неправителствена природозащитна организация в България. Как точно защитавате природата?
Логиката на Закона за лова и опазване на дивеча изисква от ловците преди да получат правото да нарамят пушките и да излязат на лов, да извършват множество дейности, които са пряко свързани със стопанисване на дивеча и подобряване състоянието на неговите местообитания. Инициатива на ловците, например, е поставянето на мечката под защита през 1931 година, като нашата организация самостоятелно генерира финансов ресурс от над 5 милиона лева годишно и разселва повече от 180 хиляди броя дивечови птици - фазани, яребици, полудиви патици, също така и зайци, едър дивеч.
В Добруджа, например, през летните месеци колегите поддържат изкуствени водоизточници, за да има достатъчно вода за водопой на животните. Зимно време се правят хранилки, които се зареждат с подходящия фураж за отделните видове птици. Много често се правят залесявания с горскоплодни видове, за да има естествена храна за дивите животни. Така че ловците със своята дейност работят за подобряване състоянието на природата и на дивеча в нея.
Аз мога да кажа, че вследствие на грижите, които ловците полагат, се отчита плавен ръст на почти всички видове дивеч, които обитават територията на нашата страна. Може би най-отчетлив е ръстът на популацията на благородния елен и то специално в Североизточна България.
Каква е взаимовръзката между ловците и земеделските производители?
Взаимовръзката е изключително сериозна, защото ние работим на един и същи терен. По силата на действащия закон ние стопанисваме дивеча независимо от собствеността на земята. Т.е. земеделският производител няма право да ползва дивеча върху неговата собствена или арендована земя. Много често се стига и до конфликти, когато дивечът увеличи прекалено много своята численост на единица площ и неминуемо започва да нанася щети върху земеделските площи. От друга страна, дивечът търпи щети, когато земеделските производители опожаряват стърнищата, но огънят унищожава гнезда на птици и малки, които не успяват да избягат.
Интензивното земеделие води до нисък размножителен резултат при тези птици. Те не могат да намерят подходящи места за гнездене. От гледна точка на биоразнообразието земеделските земи се превръщат в пустиня. Затова искаме държавата да стимулира земеделците да прилагат такива практики, които да дадат възможност на биоразнообразието да бъде запазено в земеделските земи. Традиционно се опитваме да поддържаме добри взаимоотношения със земеделските производители, което не е трудно от гледна точка на това, че по-голямата част от земеделските производители са ловци.
Когато диви животни унищожават земеделската продукция, как трябва да реагират земеделските стопани?
Има ред по Закона за лова и опазване на дивеча, който дава възможност на земеделските производители да подадат сигнал в регионалната дирекция по горите и да се сформира комисия, която да установи какъв вид е дивечът и размера на щетите. Трябва да се знае, че когато нанесените щети са на площ до 5 процента от земеделския масив, те не подлежат на обезщетяване.
По същия начин обаче ловците или лицата, които стопанисват дивеча, могат да сигнализират съответните институции, ако земеделците използват забранени препарати за растителна защита или пък ако не са спазени съответните предписания и дозировки, или когато опожаряват стърнищата, заради които дължат обезщетения.
Тази година Ловно-рибарският съюз има празник - 140 години от създаването на първото ловно сдружение в страната в град Велико Търново. Каква е равносметката?
Към днешна дата на територията на страната вече има регистрирани повече от 160 ловни сдружения и повече от 2800 ловни дружинки. За тези години Съюзът на ловците и риболовците в България се утвърди като една изключително мощна национално отговорна патриотична организация, която възпитава своите членове в другарство, взаимопомощ, опазване на природата, опазване на биоразнообразието.
В същото време нашата дейност няма една стотинка държавно финансиране. Всички пари се събират от ловците, които дават много повече, отколкото взимат под формата на дивеч и дивечови продукти.
България атрактивна дестинация ли е за ловен туризъм?
Имаме ръст от 10 процента на приходите от организиран ловен туризъм. България е активна и атрактивна дестинация, защото тя е традиционен носител на четири последователни световни рекорда от благороден елен. Също така, България преди африканската чума имаше изключително мощна популация на дивата свиня, в момента имаме също много добри трофеи, но те са много по-малко преди навлизането на това заболяване. В миналото страната ни се посещаваше от ловци предимно от Испания, Италия, Гърция които искаха да ловуват мигриращ дивеч. За съжаление, тези ловци все повече намаляват заради намаляването на популацията на тези видове птици.
Няколко думи за Вашата ловна кариера.
Семейна традиция – аз съм четвърто поколение ловец. Инженер съм по горско стопанство. Имам магистърска степен по ловно и рибно стопанство, но професионалната ми реализация я припознах благодарение на моя дядо - страстен и уважаван ловец.
