Ивайло Тодоров, консултант по европейски програми: Време е ДФЗ отново да кредитира одобрени проекти
- Г-н Тодоров, какъв беше интересът към инвестиционните интервенции за земеделските стопанства и екологичните инвестиции от Стратегическия план? До каква степен беше надхвърлен бюджетът?
По инвестиционните интервенции Г1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и Г.1.1 „Екологични инвестиции“ интересът беше изключително голям. Подадени са близо 4000 проекта с инвестиционни намерения за над 1 млрд. лева. Това означава, че заявената необходимост от финансиране значително надхвърля наличния ресурс.
При интервенция Г.1 кандидатстването е за около три пъти повече средства от предвидения бюджет, а при Г.1.1 – приблизително два пъти. Това е ясен знак, че земеделските производители имат сериозен интерес към модернизация и инвестиции.
- Има ли вече яснота кои проекти ще бъдат финансирани?
Засега не. Държавен фонд „Земеделие“ е публикувал само предварителен ранкинг. Окончателните резултати все още не са готови, затова не може да се каже до какъв брой точки ще достигне бюджетът и кои проекти ще получат финансиране. В момента проектите се разглеждат и се очаква окончателното класиране.
- Какви инвестиции преобладават по тези интервенции?
Много голяма част от проектите са в сектор „Животновъдство“ – модернизация на стопанствата, оборудване, мерки за биосигурност и екологични инвестиции. По интервенция Г.1 има и сериозен интерес към закупуване на техника за растениевъдството и зърнопроизводството.
След разделянето на бюджетите между уязвими и неуязвими сектори значителна част от проектите в неуязвимите сектори, основно в зърнопроизводството, са насочени към инвестиции в напояване. Това също показва стремеж към повишаване на устойчивостта на стопанствата.
- Видяхте ли слабости при провеждането на приемите?
Основният проблем не беше в самите приеми, а в ограничения бюджет. Интервенциите Г.1 и Г.1.1 бяха отворени с около 80% от предвидения ресурс. Останалите 20% ще бъдат добавени впоследствие, за да могат да бъдат финансирани повече проекти.
След това обаче нов прием по тези интервенции няма да има. Причината не е липсата на интерес, а липсата на време. Всички одобрени проекти трябва да бъдат изпълнени, отчетени и разплатени до края на 2029 г., което не оставя възможност за нови приеми.
- Какъв беше интересът към интервенциите, предназначени за преработка на селскостопанска продукция?
Картината е много сходна. И при интервенциите за преработка средствата не достигат. При модернизацията заявеното финансиране е близо два пъти над наличния бюджет, а подобна е ситуацията и при екологичните инвестиции.
И тук няма да могат да бъдат одобрени всички проекти. Предвижда се прехвърляне на допълнителен ресурс, като първоначално и тези приеми бяха отворени с около 80% от бюджета.
Интересното е, че все повече предприятия заявяват намерение да преработват биологична суровина. Това е положителен сигнал и вероятно ще доведе до разширяване на производството на български биопродукти с висока добавена стойност.
- Възможно ли е да бъдат прехвърлени средства от по-слабо атрактивни интервенции към тези с голям интерес?
Да, това е напълно възможно. Европейските регламенти поставят минимални изисквания само при някои интервенции, например за младите фермери, където трябва да бъде гарантиран определен процент от бюджета. При повечето останали мерки има възможност средствата да бъдат преразпределяни.
Доколкото ми е известно, в момента Министерството на земеделието прави именно такива разчети, за да може ресурсът да бъде насочен там, където има най-голям интерес.
- Какъв според Вас е основният проблем при програмирането на Стратегическия план?
Големият проблем е, че винаги има желание да се отворят много и различни мерки, така че всички да останат доволни. Това до голяма степен е резултат от честите политически промени.
Настоящият Стратегически план е разработван и прилаган при 12 различни правителства. Предходната Програма за развитие на селските райони премина през 18 правителства. Всеки нов екип иска да остави своя отпечатък и така се стига до прекалено много интервенции.
В момента изпълняваме близо 100 различни мерки. Според мен това е прекалено. Усилията трябва да бъдат концентрирани в онези инвестиционни интервенции, които дават реален резултат. Именно там се вижда ефектът – модернизирани стопанства, нова техника, по-конкурентоспособно производство.
- Има ли риск България да загуби средства по настоящия Стратегически план?
Да, такъв риск съществува. Разликата спрямо предходните програмни периоди е, че сега бюджетът трябва да се усвоява година за година. Ако средствата не бъдат договорени и разплатени навреме, те могат да бъдат загубени още през съответната година.
За съжаление през 2025 г. вече имаше загуба на средства и има риск това да се повтори. Затова е необходимо много по-добро планиране на приемите и на работата на администрацията. Не трябва всички процедури да се струпват в един и същи период, защото това затруднява както Държавен фонд „Земеделие“, така и кандидатите.
Важно е и самите бенефициенти да бъдат отговорни. Ако един проект няма как да бъде реализиран, по-добре е кандидатът своевременно да се откаже, за да може средствата да бъдат насочени към други готови за изпълнение инвестиции.
- Банковото финансиране става все по-трудно за земеделските производители. Какво решение предлагате?
Действително се наблюдава по-предпазливо отношение на банките към сектора. Затова предложихме на министъра да бъде възстановен механизъм за кредитиране на одобрени проекти чрез Държавен фонд „Земеделие“.
Подобна схема съществуваше след финансовата криза през 2008 г. и работеше успешно. Тогава Фондът предоставяше директно финансиране на одобрени проекти по Програмата за развитие на селските райони и това помогна на много стопани да реализират инвестициите си в период, когато банковото кредитиране беше ограничено.
Смятам, че и днес подобен инструмент би бил изключително полезен и би улеснил изпълнението на одобрените инвестиционни проекти.
Интервю на Светла Стефанова
