Достойно представяне на България на световния пчеларски конгрес Апимондия в Копенхаген
Достойно представяне на България на световния пчеларски конгрес Апимондия в Копенхаген. Как се случи това и какво беше Вашето участие?
Копенхаген беше домакин на 49-тото издание на Апимондия, световен конгрес за пчелари. Тази година получих покана за участие, включително и в Global Honey Bar – зона за представяне на медове от различни страни, курирани от медени сомелиери.
Представени бяха 45 държави с над 220-230 вида мед, а посетителите бяха около 7000 от 121 държави. България беше достойно представена.
Каква беше селекцията от български медове, която Вие лично представихте?
За мен беше важно да представя медове, които са специфични за България. Масовите полифлорни медове, които са букет от различни растения, са добре познати, но аз избрах монофлорни и уникални видове:
- Акация
- Кориандър
- Лавандула
- Липа
- Кестен (от Петричко)
- Странджански манов мед
- Рапица
Особено внимание беше отделено на лавандуловия мед – „звездата“ на нашия щанд. Българският лавандулов мед се различава от френския по аромат, тъй като сортовете лавандула са различни. Последният ден бурканите с лавандула свършиха, защото интересът беше огромен.
Как реагираха колегите Ви сомелиери от света?
Много от тях дегустираха българския мед и бяха впечатлени. Например, сомелиер, който познава италианския кестенов мед, може да оцени различията и разнообразието на нашия. Особено интересен беше медът от кориандър, който е рядък в Европа, но в България съдържа до 40% полен от кориандър.
Кое най-силно Ви впечатли сред световните медове?
Особено интересни са медовете от острови и басейни на Океания – уникални вкусове, тъмни, течни, понякога кисели. Австралийският евкалиптов мед е фаворит. Ние обаче имаме по-малко световна популярност за нашата акация, макар и качеството ѝ да е добро.
А най-странният меден вкус?
Има горчиви медове като кестеновия и редки случаи на „отровен мед“ от растения като рододендрон.
Какви бяха основните теми на конгреса?
Темите включваха производство на мед, апитерапия, използване на пчелни продукти, защита на пчелите, научни изследвания.
Вие сте единственият меден сомелиер в България. Как се насочихте към тази професия?
Интересът ми към меда е от над 10 години. Попаднах на институт за сензорен анализ в Италия, където се обучават сомелиери. Преминах курсовете онлайн и присъствено в Болоня и получих сертификация.
Как става дегустацията?
Процесът включва обонятелно оценяване, опитване и ретроназално усещане. Чрез това се определя видът на меда, качеството и дефекти, които не се засичат в лаборатория.
Как популяризирате българския мед?
Чрез продуктите на моята компания за функционални храни, работим с български пчелари и биологично сертифициран мед. Работя с български пчелари и биологичен мед, за да се оценят качествата му и да се подпомогне пчеларството и природата. Идеята е потребителите да оценяват меда като качествен продукт, а не просто като подсладител. Медът е супер храна и моя кауза е да популяризирам българските медове по света.
Може ли медът да бъде алтернатива на захарта?
Да, гликемичният индекс на захарта е двойно по-висок. Медът не причинява пикове на инсулина, богат е на вещества, които подпомагат възстановяването и имунитета. Медът е перфектен въглехидрат за функционални храни, енергийни продукти за спортисти и хора под натоварване. Медът може да се използва и за медицински цели – вътрешно и външно, благодарение на антимикробните свойства на прополиса.
