1. Начало
  2. Интервюта
  3. Храни, Напитки, Здраве
  4. Информираният избор какво да ядем е наше право

Информираният избор какво да ядем е наше право

Борислав Сандов от Фондация за околна среда и земеделие

- Г-н Сандов, каква е основната идея за провеждането на този европейски форум?

- Форумът Ньелени е кръстен на една жена, която в периода 2000–2010 г. работи много сериозно в Африка и страни от Европа по въпросите за хранителния суверенитет, за новия тип земеделие, за качеството на храните… На нейно име през 2007 г. се случва първият форум Ньелени в Мали. Това е световен форум, на който се стига до заключението, че е необходимо да се провеждат такива регионални форуми. Те да създадат мрежа от организации и активни движения, които да работят помежду си за по-добра комуникация, за споделяне на информация, включително и на практики, дори на семена и рецепти. Целта е формиране на един общ блок, тъй като въпросът с хранителната независимост е от изключително важно значение за всички нас, независимо къде точно живеем. Това са глобални процеси, касаещи глобалните ресурси, климатичните промени и ние трябва да имаме една обща платформа за действие. Такава платформа беше изградена в гр. Кремс, Австрия в периода 16-21 август, когато там се събраха над 400 участника от цяла Европа, включително и няколко десетки от съседни континенти, за да споделят също своя опит. И там създадохме тази мрежа за европейски хранителен суверенитет.

- Какви бяха акцентите в обсъжданите на форума въпроси?

- Имаше оформени няколко тематични групи: начин на производство, публични обществени политики по въпросите, алтернативни пазари, алтернативна дистрибуция, а също така – достъп до ресурси или по-точно – достъп до земя, така се наричаше, защото имаме сериозен проблем със заграбването на земеделски земи. Имаше и въпрос, който касаеше социалния аспект на трудещите се, чисто синдикално нека го наречем, като условията на труд, спазването на човешките права. В тези тематични групи се обсъждаха изключително важните въпроси, които поради факта, че капитализмът, аз не се притеснявам да го кажа, дотолкова сериозно е влязъл в този сектор, че на практика го удушва и ние сме на прага на криза – криза с изчезване на традиционни култури и семена, криза с изчезването на местно и сезонно производство, криза с изчезване на малки и средни производители, криза с производство на истински, естествени храни. Това налага ние да приемем алтернативни форми, да търсим алтернативни варианти. Де факто на форума ние първо обсъждахме и систематизирахме проблемите, които имаме пред нас, после – какви решения имат тези проблеми, и накрая – как да ги постигнем, включително обсъждахме конкретни акции и дейности, които да предприемем на регионално, национално или на европейско ниво. Имаше също групи, формирани по друг начин. Особено през последните дни, като регионалните групи – Северна Европа, Западна Европа, Централна, Средиземноморие…Имаше и Източна Европа, което за нас е от изключителна важност, защото ние нямаме добрата комуникация с нашите съседи в Източна Европа, а това е много важно. Често пъти проблемите са сходни, като и решенията. Имаме общи климатични условия, имаме общи култури, които споделяме, можем да споделяме и рецепти и практики, въобще много беше важно да се видим и да поговорим. Аз смятам, че тази среща беше на много добро ниво и на нея се обсъдиха основни въпроси.

- И все пак, кои са най-сериозните проблеми в нашия регион?

- Имаме сериозен проблем с това, че Източна Европа в момента е суровинна база за храни и най-вече за суровини на Западна Европа. Имаме проблем и с това, че земята в Източна Европа в момента подлежи на масово усвояване от големи, а често пъти и от транснационални компании, които завладяват огромни територии, водят до обезлюдяване там, до индустриално производство, и от там до влошаване на качеството, до изчезването на традиционни култури за дадения регион, дори до изчезването на хранителните навици там.

- Какво трябва да се промени?

- Този индустриален модел на производство не се интересува от ограничеността на ресурси като земя и вода, носи отговорност за драстични загуби на биоразнообразие и почвено плодородие, допринася за промените в климата, той все повече ни отдалечава от устойчивата връзка с природата, основана на уважение. Всичко това е резултат от хранителните, финансовите, търговските и енергийните политики, които нашите правителства, ЕС /особено чрез своята Обща селскостопанска политика/, финансовите институции и транснационалните корпорации налагат. Примери за това са политиките на дерегулация и либерализация на селскостопанските пазари и спекулациите с храни.

Убедени сме, че хранителният суверенитет е не само стъпка напред към промяна в хранителните ни и селскостопански системи, но и първа стъпка към по-всеобхватна промяна в нашите общества. За да го постигнем, ние трябва да се борим за промяна в начина на производство и консумация на храната.

- Друг тема на форума е засегнала и ГМО храните. Те, като проблем, актуални ли са за България?

- ГМО като проблем в България стои от тази гледна точка, че липсва контролът. Този въпрос е важен, тъй като имаше много силен обществен интерес през миналата година по време на кампанията и аз смятам, че той се поддържа и днес. Но обратно на логиката, министерството по-скоро укрива, не контролира и не информира за това, какво всъщност се случва, и което е по-лошото- не спазва собственото си законодателство в нашата държава, за да етикетира продуктите, които са на нашия пазар, дали те съдържат ГМО. Това води до едно объркване на хората. Те знаят, че са свободни от ГМО като земя, но не могат да бъдат сигурни. Те не искат да ядат ГМО, но не знаят кой продукт съдържа и кой не съдържа ГМО. Тук трябва да се работи много сериозно, но мисля, че топката е изцяло в полето на Министерството на околната среда и водите и МЗХ. Те просто трябва да изпълнят закона, да изпълнят основната си роля и да контролират изпълнението на закона.

- Означава ли това, че ние ядем ГМО храни, без да знаем за това?

- Да, означава. Доказано е, вече няколко пъти бяха залавяни пратки, пристигащи в България, с наднормени съдържания на ГМО.

Повече по темата четете в октомврийския брой на списание „АгроКомпас”.

Видео по темата...

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.