1. Начало
  2. Интервюта
  3. Храни, Напитки, Здраве
  4. Налагането на акциз на домашната ракия е абсурдно

Налагането на акциз на домашната ракия е абсурдно

Снимка:

Стоил Атанасов – председател на Всестранна потребителна кооперация в с. Браниполе, Пловдивска област

- Г-н Атанасов, разкажете за основната дейност на кооперацията.

- Официално тя се нарича извършване на услуга „ракия изваряване". Много грешно е мнението, което се тиражира в медиите, че ние произвеждаме ракия. То се насажда от недобросъвестни хора, които имат за цел да опетнят доброто име на кооперативните казани, изобщо на селските казани. Нека ясно да се разбере: Ние не произвеждаме ракия, а правим услуга на населението. Всеки си идва с материала, ние просто отдаваме нашите казани за извършването на тази дейност.

Ракиджийницата работи с три казана, от които единият е тип колонен - за така наречената преварка. Нашето село има 2600 жители, но има и други хора, които задълго са се установили тук. Междувременно се създадоха и частни търговски обекти, които конкурираха нашите, където счетоводството се водеше коректно. Това невинаги е най-прекият път да се задържиш задълго на пазара. Не искам да обвинявам никого, но се създадоха трудности за работата на кооперативните обекти. Освен това ние нямахме средства. А за да развиваш търговска дейност, трябва да имаш стабилна финансова основа, за да поемеш и да спечелиш пазара. И затова по съвет на финансисти заложихме предимно на рентиерство. По този начин успяхме да натрупаме средства, благодарение на които обновихме ракиджийницата и построихме нов търговски павилион, който също отдадохме под наем. Въпросът е, че не рушим, а създаваме и съответно се опитваме все повече да защитим основната функция на кооперацията - тя да има стойност на социален фактор за населението.

- В медиите вие сте известен като председател на сдружението „Радостта на народа". Има ли такова сдружение или просто е емоционална реакция на ред държавни решения по отношение на облагането с такси на домашната ракия?

- Имаше идея и донякъде реализация. През 2006 г. беше създадено сдружението „Радостта на народа". Предстоеше да бъде регистрирано в съда, всички документи бяха подготвени, но след като видяхме, че правителството нехае за нашите проблеми, решихме, че няма смисъл да харчим излишни средства за неговата регистрация.

- Защо решихте, че името „Радостта на народа" е подходящо за подобно сдружение?

- Става дума за изконна българска традиция и не може един нашенски селски дом да мине без собствена ракия. Тя е гордост за стопанина, за неговите качества като глава на фамилията и като производител на качествена продукция. Когато му дойде гост, първата работа на домакина е да предложи: „Дай да ти сипя една ракийка, да видиш колко е хубава!" Не стига, че толкова трудно преживява българският народ, а ние се опитваме да отнемем и малкото му радост и гордост от собствения труд. И какво ще постигнем, ако затворим селските казани? Хората ще отидат да си купуват от магазина и пак ще пият. Така че това не може да бъде солиден аргумент за забраната на казаните. Ето защо по-добре е хората да си пият от своето, защото те знаят какъв материал слагат и са сигурни, че това е истинско. А като го купят от магазина, не знаят за какво става въпрос.

- И във връзка с това кажете какви са вашите проблеми. На какво искате обществеността да обърне внимание?

- Голямата грешка е, че нашите преговарящи, които са изготвили Присъединителния договор на страната ни, не са съобразили, а може и целенасочено да е направено, но де факто не са откликнали на необходимостта една изконна българска традиция да бъде запазена, а именно - изваряването на ракия. През 2006 г. голяма маса хора се надигнахме срещу ограничението при варенето на ракия в селските казани, наречени малки обекти за дестилиране, както беше определено в Закона за данъчните складове и акцизите. Там беше залегнало, че след като в тези казани се сварят 1000 литра, трябва да се запечатат от инспектори от митниците. Тук беше допусната грешка, която вследствие на нашата борба с бюрокрацията, и по-точно - с определени кръгове, които лобираха за налагането на това ограничение, парламентът имаше доблестта да промени точно тази точка за лимита и лимитът за казаните беше премахнат. Това се случи през септември 2006 г. Тогава получих писмо от Петър Димитров - председател на Бюджетната парламентарна комисия, че са направени промени в закона, минали са на първо четене и бяха приети и на второ четене. Но веднага след това парламентът гласува да се наложи акциз на домашната ракия, което влезе в сила от 1 януари 2007 г. Така било договорено с ЕС - налогът до 30 л да бъде половината акциз - 2,20 лв., а над това количество - косвеният данък да е 4,40 лв. Което на практика обремени много стопаните.

- Каква е причината да се стигне до това пренебрегване на интересите на българското население?

- За мен е допусната голяма грешка още при воденето на преговорите за присъединяване към ЕС. По време на този процес румънците са договорили количество до 50 л да не се облага с акциз, като след 2011 г. ще има преразглеждане на нормативната база, отнасяща се за спиртните напитки, доколкото са верни моите сведения. Фактически нашите политици са приели безусловно и безпрекословно предложенията на ЕК. И не се предвижда никакво предоговаряне, а е имало възможност да не се налага акциз на домашната ракия, въз основа на факта, че в Присъединителния договор никъде не е споменато през януари 2007 г. задължително да се наложи акциз на алкохола, а е уточнено този процес да започне постепенно от 2009 г. По този повод беше направена подписка, която събра имената на около 24 000 души. Документът беше внесен и приет лично от Георги Пирински - председател на парламента тогава. Той ни обясни, че преговорите с ЕК са много трудни, че нашето желание не може да се осъществи, че има предварително подписан договор и т.н.

- Вие съгласихте ли се с тези аргументи?

- Не. Цитирах член 36 от договора, където пише, че когато е засегната националната политика на дадена държава, правителството може чрез молба до Европейската комисия да се опита да предизвика дерогация - да се извърши предоговаряне по дадена точка. За мен стана ясно, че председателят на парламента явно не беше чел договора, защото се изненада, че в член 37, което изясних на г-н Пирински, пише, че когато се засяга националната политика на дадена държава, Европейската комисия е длъжна в рамките на 5 работни дни да даде становище по въпроса. Разбрах, а предполагам и цялото общество осъзна, че управляващите тогава нямаха желание да помогнат на българското население. Защото те обремениха именно стопаните, които произвеждат грозде и плодове и по този начин се опитваха да тормозят до последно хората, а не да им помогнат.

- Към какво бихте насочили днешните управляващи, ако решат да поискат преразглеждане на акциза за домашната ракия?

- Към това, че всеки гражданин на страната ни, откакто се помни, знае, че у нас традицията да се произвежда домашна ракия е древна и може да бъде проследена назад във вековете, когато сме правили и медовина. Който има желание, може да направи историческа справка и да защити правата на нашето население да запази своята идентичност. Това е част от бита и самосъзнанието на българина и не трябва да се потъпква. В работата покрай казаните се фокусира животът на цялото село. Акцизът в този случай е просто абсурден. Ние винаги сме били европейци и не можем да позволим по-старите страни членки на съюза постоянно да ни диктуват какви да бъдем. Какво и как трябва да правим. Утре може да кажат - дърветата няма да ги режете по даден начин, а по - нашия. Длъжни ли сме винаги да спазваме онова, което ни се налага?

- Сигурен ли сте, че от нашата държава изрично е искано налагането на акциз върху домашната ракия? Не е ли това някакво волно изпълнение на наши политици, които са искали да се докарат пред определени икономически кръгове?

- Специално за домашната ракия никъде не е упоменато, че точно на нея трябва да се налагат такива косвени данъци. Имам основателни съмнения, че това решение на парламента е на базата на лобиране от страна на големите спиртоварни, защото с блокирането на варенето на ракия в селските казани техните напитки ще намерят по-широк пазар.

- След като споменахме за промишлените производители на спиртни напитки, нека коментираме как в практиката на село се гарантира качеството на ракията?

- Много хора вероятно са се изсмели на широко тиражирани твърдения, за които явно някой плаща, за да се излъчват по големите телевизии. Например в едно от популярните предавания се появи една доцентка заедно с известен политически фактор. Те твърдяха, че от селските казани излиза много фалшива ракия, че е вредна и може да отрови хората. За да се засили ефектът от казаното, дамата изнесе в ефира една голяма лъжа, че от вътрешната страна казаните са покрити с олово. Вероятно тя е имала предвид калайдисването, което се прилага при тавите за варене на лютеница и сладка, без да знае, че при казаните за ракия се използва само мед. Наскоро митът за оловото пак беше разказан в ефир и не прави чест на онзи, който си позволява най-нагло да лъже хората.

Единствената вредна съставка, която излиза при варенето на ракията, е метиловият алкохол. Това е първата фракция. Тя обикновено излиза при загряването на джибрите до 65-70°. Чистите алкохоли остават и те изтичат след загряване на материала в рамките на 80-84°. И затова хората си знаят, че първите два до три литра максимум, в зависимост от количеството на заложения материал, се отделят от ракията. Не се използват за пиене, а за разтриване на тялото при настинки, за правене на компреси при болки в ставите и т.н. Не бива да се забравя, че медта има способност да отделя този метилов алкохол, докато при другите материали, от които се правят промишлените съоръжения - например алпака, тази способност не съществува.

- Защо тогава в големите предприятия не се използват медни казани?

- Не мога да кажа. Имам някои съмнения, които са следствие от публично известна тайна, че използват т. нар. зърнен спирт, който се смесва с джибри или с т. нар. винена кал от винопроизводството и се преварява наново, за да замирише продукцията на джибра. След това се добавят съответните есенции и се прави различен вид ракия - кайсиева, гроздова, мускатова, прасковена,  каквато искате. Нямам доказателства, това е моето обяснение за нападките, отправени по адрес на продукцията от селските казани. Има си органи, които могат да проверят каква е истината. Големите спиртоварни имат желание с неверни твърдения да блокират нашата дейност.

- Как ще коментирате обвинението, че селските казани не са регистрирани?

- Това е другата атака срещу нас. Няма такова нещо. Всички казани, стопанисвани от колегите, с които ние общуваме, имат регистрация. Преди бяхме към данъчната администрация, след това минахме към Министерството на финансите - към митниците. Което наложи да правим нова пререгистрация. А съм далеч от мисълта, че няма нерегистрирани казани. Нека съответните органи да се справят с тях, но не и да се заяждат с нас. Всеки може да дойде да види какво се вари и как се вари.

- Имате ли лимит по отношение на обема, който може да се извари?

- Отделните граждани имат право до 30 л да произвеждат домашен алкохол със съответния начален акциз, а над 30 л е 4,40 лв. на литър. Ние нямаме лимит, защото не произвеждаме, а извършваме услуга. На базата на промяната в нормативната уредба за данъчните складове и акцизите, този лимит отпадна. Не бихме могли и да имаме, защото и от много други населени места идват при нас.

- Как възприемате идеята на казаните да бъдат монтирани измервателни уреди?

- Специалисти огледаха и видяха, че на тези казани не може да се сложат такива уреди, както в големите спиртоварни. Причината е, че тук се прави промиване на серпентините и на казана и ако евентуално се постави нещо за измерване, а на практика то просто няма къде да се сложи, съответно ще отчита и количеството вода, както и метиловият алкохол, който се изхвърля. В последно време, след като се видя, че това с отровния алкохол не минава, че трудно се възприема, че хората не са толкова елементарни, сега се прокрадват различни идеи. Една от тях е евентуално да се наложи всеки обект да има по един казан от 500 л. Но не може някой клиент с 50-100 л джибра да го сложим на такъв голям казан, а ако дойде друг, кога ще вари? Недопустимо е при едно зареждане да слагаме суровината на различни клиенти, защото тя е с различни качества. Обичайно от 100 л материал излизат между 7 и 12 л ракия, но са идвали хора, които нищо не изкарват, излиза вода. Ние имаме три казана, за да можем да отговорим на нуждите на населението. Независимо какво количество се носи, колкото и малко да е то, ние не връщаме хората. Ако дойдат трима души с по 100-150 кг материал, се работи и на трите казана. Суровината е различна и всеки си държи на неговото си.

- Как се гарантира, че хората ще си платят пълния акциз, ако някой произведе повече от 30 л?

- При нас без документи не може. Когато дойде човекът, който иска да извари ракия, попълва се данъчен документ още преди залагането на суровината и се пише колко материал е заложен. А после се пише какво е излязло от този материал. И въз основа на тези данни се заплаща акцизът. До 14-о число на всеки месец подаваме тези данни в митниците, като предварително в банка внасяме парите от акциза. Ние сме готови винаги да бъде извършена проверка при нас.

- Имате ли представа как стоят нещата в други страни на Европейския съюз?

- Знам как е в Гърция. Навремето, когато направихме стачката в Кресна, един от кметовете, участващ в протеста, специално отиде преди това до Гърция да провери как става изваряването на ракия в южната ни съседка. Стана ясно, че при тях отиваш в общината и плащаш 20 евро. След това еднократно може да вариш, колкото искаш ракия. Ако искаш след един месец да повториш, пак си плащаш и така, докато свършиш материала. Ето защо искам да направя предложение до Министерския съвет, в което да обясня, че по този начин е осигурено влизането на пари в бюджета, защото като се заплатят тези 20 евро, тогава аз ще имам право да приема клиента. Ето една хубава гаранция за прозрачност и за доходност за бюджета. Как може в Гърция таксата да бъде 20 евро и да варят колкото си искат, като и те са държава член на ЕС, а при нас да не може?

- И тук се появяват съмненията за акцизите. Дали наистина те са в такава степен задължителни, както ни се представят от различните правителства?

- И аз много се съмнявам в истинността на тези акцизи. Защо в ЕС например бирата не е с акциз, след като и тя е алкохол? Защото не са съгласни в Германия, Чехия, Австрия и др. Значи аршинът е различен за различните държави. Което не може да е така. Смятам, че решението на проблема е в ръцете на политиците. Ако не бяха гласували в парламента да се наложи акциз на домашния алкохол, надали щеше да има някакви санкции от страна на ЕК. Ето защо имам предложение депутатите да приемат нормата да се премахне акцизът върху домашния алкохол до 50 л. И да се премине към плащане в общината. Както беше прието през 2006 г. да се наложи акциз от 1 януари 2007 г., така сега да се прегласува. Тогава само 6 гласа не достигнаха, за да не стигаме до това абсурдно положение. Парламентът, ако беше отхвърлил това предложение, от ЕС не биха могли да кажат нищо. На нашите политици често им е много удобно да се крият зад Европейската общност. Ако не се направи необходимото, ще принудят хората да си варят ракия по мазета и разни скришни места, при ниско качество на производството и така опасността за здравето на населението наистина става реална. Вместо да се гонят регистрираните казани и да се увеличава акцизът, трябва да се поощрява легалното изваряване на домашна ракия.

Самият факт, че парламентът се е занимавал с този проблем, говори, че не е било искано подобно решение на всяка цена от страна на ЕС. Нима всички нормативни документи на Общността са минали през Народното ни събрание за одобрение?! Това просто не е така. Обяснението е, че в случая се касае за лобиране от страна на определени политически кръгове, оплетени с икономически структури.

- Не може ли и вие, които стопанисвате казаните, да намерите свое лоби в парламента, което да предизвика преразглеждането на казуса?

- Имам идеи, няма да ги споделя сега, но аз съм казал, че може да не е регистрирано гражданското сдружение „Радостта на народа", но то съществува в сърцето ми и моята идея е не само да защитавам казаните и производството на домашна ракия, а да защитавам всички земеделски стопани, защото ако хората действително осъзнаят, че трябва да се вдигнат, ама истински, за да защитят труда си, само тогава ще можем да прогресираме. Иначе ще робуваме на различни лобита.

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.